Черният ангел: Раждането на един от нас, едно ново българско

Здравейте приятели! Аз съм Иван Русланов и искам да ви представя своя дебютен роман, който само след седмица ще има своята премиера. "Черният ангел: Раждането на един от нас".

Една година преди краят на Света!
Една година след приключване на конкурс "Търся издател!"
Една година изпълнена с редакции, обучение и израстване - на автора и на героя.
Елате, за да видите резултата - първият роман от победителите в конкурс "Търся издател!" - "Черният ангел: Раждането на един от нас" от Иван Русланов - 268 страници взривна литература.

„Във фантастиката има най-много истина” прочетох онзи ден някъде из социалните мрежи. И въпреки, че в първа част на романа, която държите в ръцете си реалността намира малко отражение, To е правдиво и стряскащо – привидно безразличие, което прикрива дълбокия страх от това, да не изпъкнеш над тълпата, да не си по-различен, да не те нарочат... Кой супергерой би издържал да помага на същества, толкова уплашени, чак неспособни да оценят жестовете му?
Дуел на титани. С тези думи може да се определи целия роман „Черният ангел”. Роман на противоположности, на противопоставяне. Не само чисто техническото противопоставяне на характери и герои, а борбата между страха и дълга. Роман за израстването, за дългият път през който преминава всеки един герой на нашето време, бил той притежател на суперсили или не. За борбата със страхът от отхвърляне, от липсата на подкрепа.
Романът „Черният ангел ” е своеобразно изследване на психологическите пречки, с които би се сблъскал Батман – да кажем – ако попадне на нашите географски координати. Ще се приспособи ли? Ще успее ли ден след ден, без ничия подкрепа да изпълнява дълга си, да се бори със злото във всичките му измерения... Ще спечели ли той нашата обич, подкрепа и уважение? Или може би ще бъде изкормен в опит да отгатнем как е създаден, за да можем да си направим друг, само че изцяло под наша власт...
Черният ангел, като Прометей трябва да открадне огъня, този път не от боговете, а от онова тайно тясно долапче, в което самите ние сме го скрили, трябва да го открадне, за да ни го даде отново. Защото - и за мен това е тъжна констатация – все очакваме някой месия да дойде и да ни спаси, да се спусне с космически кораб, самолет от далечна страна или просто да се появи о някъде и да ни измъкне от блатото на робското съзнание.
Какво се случва, когато въпросният месия се появи? Ще го посрещнем ли радушно? Или ще го унищожим с безразличие, със страх, с така любимата ни поговорка „Преклонена глава сабя не я сече”? На всички тези въпроси отговор дава „Черният ангел”.

Очаквам я с нетърпение