Битка за надмощие ...

Браво, беше се разминала леко. Очакваше някакви условия от рода на "няма да убиваш без причина", "ще сдържаш тъмнината в себе си" и прочие, но такива нямаше. Либерални хора наистина.
"Чудесно, да се захващаме за работа тогава."
- Нека се представя, името ми е ...
Жената не можа да довърши, защото видя на десет метра от тях как един млад родиан се насочва в противополжната посока. Явно беше дочул всичко и сега му се искаше да избяга.
"Недопустимо"
Без да се замисля, Анидара остави двамата джедаи и хукна след него. При други обстоятелства едва ли би го настигнала, но жената умееше няколко трика. Първо увеличи скоростта си с помощта на Силата и когато се озова до него, дори не спря а директно му приложи задушаване. Бедния родиан се издигна във въздуха, опитвайке се да се освободи.
Уви, безуспешно.
След секунди пристигнаха Дакари и Стоун. Анидара ги погледна въпросително. Сигурно не искаха да убиват съществото.
- Пусни го. - каза твърдо Керел.
- Ама, разбира се. - отвърна тя иронично.
За секунда Анидара извади лазерния си меч и го включи. Вдигна острието нагоре и пусна захвата на Силата. Родианецът се наниза право върху червеното острие. Гледката беше ужасна. Тъмната джедайка обаче дори не трепна, а завъртя оръжието си така че тялото на беглеца изхвърча някъде сред трафика на Корускант.
- Спокойно, вас няма да закачам. - жената изключи меча си и го остави на мястото му. - Все още ли съм толкова добра според теб, а Дакари? Май в случая те заслепяват така наречените ти чувства. Внимавай, защото Тъмната страна е близо.
Анидара се засмя. Тих и глух смях, който звучеше по-зловещо дори от съскането на светлинния й меч.
- Уверявам те, Стоун, такива работи ще виждаш още много, но това не трябва да те отказва от мисията. Ако пък искаш да се откажеш, сега е момента, защото втори път няма да те питам.
Джедаят като че ли имаше нужда да помисли малко. Въпреки че се беше съгласил, гледката, на която стана свидетел преди малко като че ли го беше разкоребала.
- Вижте какво ще направим. - тъмната джедайка замълча за секунда. - Довечера елате в "Светлинната котка" в девет и половина и ми кажете какво сте решили. Ако се отказвате ще се наложи да ме пуснете да си вървя и да не ме следвате. Ако пък сте решили да дойдете с мен ... Е, толкова по-добре.
Анидара се усмихна и премина покрай тях потупвайки Мар по рамото :
- Страхът води към Тъмната страна. Дори страхът от самата Тъмна страна. - тя му намигна весело и се насочи към спидера си.
Не й се искаше този обещаващ джедай да бъде обгърнат в тъмнина и зло. Не биваше. Някои същества просто бяха родени, за да са чисти и добри. Други не. Анидара беше виждала Мар в Храма, когато беше малък ученик. Той имаше забележителна техника дори като дете. Толкова желание да помага, толкова решителност. Сред спомените й имаше един, когато го беше питала какъв цвят иска да е светлинния му меч. Стоун й беше казал, че не е важен цветът, а намеренията, с които човек държи лазерния меч. Жената се усмихна на себе си, докато се качваше на спидера. Не, такъв потенциал не трябваше да се губи. Светлината се нуждаеше от хора като него.

- Аз не се страхувам, но това, което стори е просто недопустимо! - каза Мар. Какво си мислеше Анидара, че в негово присъствие ще убива невинни същества, независимо от която и да е планета. Не! Нямаше да го допусне! - Не можеш да убиваш всеки, който си пожелаеш! - младият джедай я изпревари и застана на пътя й. Той включи лазерния си меч. Синьото острие не беше много далече от Анидара, но тя стоеше спокойно. - Защо да не те предадем на Съвета и после да научим сами за какво става дума. Съветът ще реши, кой да изпрати според това каква е мисията. А ти определено не си тази, която решава, кой да умре и кой да живее. - та тя беше убила онзи родиан, просто ей така!

- Така наречените чувства, както ги нарече, по - точно чувство - каза Керел, докато Анидара се насочваше към спидера си- няма нищо общо с Тъмната страна. И ако мислиш да ме откажеш от него май си забравила, какво ти казах преди 8 тодини. Че никога няма да успееш. Никой не може да го направи, дори аз. - Тъмната не каза нищо, а само мълчеше. Керел също се умълча. Може би беше сгрешил за нея. Все пак и сърцето понякога греши, а сърцето на флюбените не прави изключения. Макар, че когато истински обичаш някого е без особено значение дали обектът на чувствата ти е добър или лош. Любовта малко се интересува от тези неща.

Явно младият джедай беше отдаден на каузата повече, от колкото предполагаше Анидара. Да, пак беше направила грешка - беше подценила вярата му. Сега той стоеше с изваден светлинен меч и беше напълно сигурен в това, което казва. Наистина искаше и щеше да я предаде пред Съвета. Разбира се, тя нямаше такива планове. Изведнъж лицето й придоби каменно изражение и тя каза :
- Няма да се оправдавам за това, което сторих. Ако Дакари те е накарал да вярваш, че съм добра, то те е подвел. Не съм от онези, които пощадяват животи всеки път. Убивам, крада, когато се наложи, мамя и заблуждавам, все качества характерни за Тъмната страна. Въпреки това никога не лъжа. Джедайския и ситския кодекс далеч не са всичко.
Жената въздъхна едва доловимо. Определено беше единствената, която мисли по този начин. Керел не се броеше, защото той говореше за чувства, а Анидара споделяше това виждане на джедаите, че те са пречка. Хладният й поглед се впи в Мар :
- Съмняваш ли се в мъдростта на твоите учители? От кога рицарите-джедаи поставят под въпрос думите на майсторите? Нямате какво да правите до девет часа, нали? Иди, поискай лична аудиенция със Зар`Ди и кажи какво си видял. Тогава може би ще промениш мнението си за това, което предстои.
Тъмната джедайка се обърна и към Керел :
- Както и да е, аз няма да отида пред Съвета, това трябва да ви е ясно. Не съм молила за помощта ви, просто я потърсих, защото реших, че може би някой най-накрая е разбрал, че не е важно какъв си, а за каква кауза се бориш.
Анидара поклати разочаровано глава. Голяма част от симпатията, която беше изпитвала към Мар се беше изпарила. Може би беше надарен в Силата, но някак му липсваше въображение. Щеше да си намери други придружители, това не беше никакъв проблем. Щяха да са тъмни джедаи вероятно, които нямаше да знаят естеството на мисията и, разбира се, накрая щяха да намерят смъртта си, след като жената получи желаното. Нямаше намерение да постъпва така с Дакари и Стоун, но те очивдно нямаше да дойдат.
- А сега ...
Дара заобиколи лекичко синьото острие и извади меча си. Пусна го, но само едното червено острие изсъска. С едно светкавично движение тя замахна подхвърляйки холограмата във въздуха. След секунди от нея не беше останало нищо. Жената спокойно прибра светлинния меч и се обърна към Мар :
- Е, Стоун, ако не искаш, тогава не идвай. Но не ме спирай, защото вътре в себе си усещаш, че това, което правя е важно.
Анидара го погледна въпросително. От него зависеше дали ще започне битка или ще я пусне да си иде.
"Дано си прозорлив."

Мар усещаше, че наистина става въпрос за нещо голямо. Тя беше права. Той изключи меча и го постави на колана си. После каза:
- Ще говоря с учителите. Вечерта ще се срещнем с тях, нали? Това, че сега те оставяме свободна не означава, че можеш да правиш каквото си пожелаеш. Каквото и да решиш, ще се посъветваш първо с мен или Керел, докато не спечелиш нашето доверие.

Анидара беше наистина впечатлена. Той се опитваше да й казва какво да прави! Не, наистина беше забавен. В очите й заиграха опасни пламъчета, които свидетелстваха, че може да се подчини видимо, но нещата не стоят точно така.
- Довечера имам важна среща, следа, която трябва да проследя. Вижте учителите си, говорете само! - тя го каза силно, - само със Зар`Ди. После елате, ако искате разбира се, в "Светлинната котка". Ще съм там. Надяваше се да дойдат, защото капанът сигурно щеше да е добре изпипан и малко помощ никога не беше излишна. Тъмната джедайка хвърли последен поглед на Керел и Мар преди да се качи на спидера си.
"Не можели да ми се доверят, пфу, аз да не съм Мара?!"
- Не ми е нужно доверието ви в мен като личност, а като човек, който има мисия и няма да ви предаде. Както казах, никога не лъжа.
Жената хвърли поглед настрани и след секунди се изгуби в огромното движение от превозни средства.

- И най-мъдрите понякога грешат. - каза Керел. докато Анидара се качваше в спидера - А няма по - голям слепец от този, който не иска да прогледне. Особено, когато гледаш само с очите. Или само с разума. Нито има по - страшна лъжа, от това да лъжеш себе си. Поне за нещо сме на едно мнение. Не е важно, какво знаеш, а за какво ползваш наученото. Но нека засега оставим тази тема. - Анидара не каза нищо, а само задейства спидера и потегли. Керел се обърна към Стоун:
- Да вървим към храма.

- Дали трябваше да я пускаме? - каза Мар, докато двамата с Керел се качваха на спидера си. - Това, което тя направи и ще прави няма да е никак в реда на нещата, не е правилно. Да говорим с учителя Зар`Ди и да разберем за какво става въпрос.

Керел не отговори веднага:
- Понякога е проява на милосърдие да отнемеш живот. Например доживотен затвор без замяна е много по-жестока присъда от смъртната. Това не звучи много по джедайски. Или ако някой е неизлечимо болен и да живее значи да се мъчи. Или ако противника не желае да остави Тъмната страна. Е тя е във всеки, но надеждата умира последна. - Сивият джедай млъкна за малко и пак взе думата:
- Интересно, какво ли премълча? Все пак учителя Зар'Ди не би се обърнал към нея случайно. Може би е свързано с леля й. - Спидерът кацна на площадката пред храма. Двамата слязоха и бяха посрещнати от астродроид, който бибипкаше.
- Бъди готов - обърна се Керел към него. Дисикс избибипка този път въпросително. - Вероятно довечера. Не съвсем официална и не знам закъде. Ако искаш вземи си маслена вана. - Дроидът избибипка и се отдалечи ( ако Мар иска може да прати и неговия). Керел попита:
- Първо ще докладваш пред съвета за мисията си или да отидем при учителя Зар'Ди?

- Мисля , че ще е по-добре първо да поговорим със Зар'Ди и после да се изправя пред Съвета. Да и аз съм на мнение, че Анидара премълча нещо - Мар замълча и се замисли - мисля, че няма и да ни се подчинява, но това ще го разберем скоро. R3 можеш и ти да си вземеш маслена баня.

- Добре - вдигна рамене Керел. R3 избибипка и последва другия дроид. Двамата джедаи продължиха пътя си. Скоро видяха Зар Ди, който разговаряше с няколко падауана. Изчакаха го да свърши и приближиха.
- Учителю Зар Ди - взе думата сивият. - Налага се да поговорим. Насаме.

Анидара нямаше особени задължения през този ден. Всъщност мислеше да си потърси някакво занимание, но холограмата от Зар`Ди беше променила нещата. Сега трябваше да се концентрира върху мисията, която идваше директно то Съвета. Стори й се смешно, че са потърсили нея, дори нелогично, но тя знаеше защо го правят. От една страна нямаше да губят повече джедаи, от друга ако тя умреше щяха да имат един противник по-малко. Това поведение беше характерно повече за Тъмната страна, но във всеки живееха както доброто, така и злото.
- Сега остава проблема с леля.
Тъмната джедайка седеше в един малък частен парк на върха на една сграда. Собственика се беше "съгласил", жената да заеме апартамента му за през деня и беше отишл на гости на свой приятел.
"Какъв ли е ключа? "
И без чужда помощ, Анидара можеше да се досети, че в действителност това не е обикновен ключ или нещо подобно. Вероятно ставаше въпрос за някакви координати, курсове и прочие. Естествено, единственият проблем, който стоеше пред намирането на ключа беше факта, че Сендбара е мъртва.
"Ирония. Убих я, за да може да ми потрябва."
Жената се загледа към небето. Денят беше ясен и слънчев. Също като онзи ден, когато победи леля си. В реда на нещата беше да я убие, но просто не можа да замахе с меча. Вместо това я остави на една малка луна до Атракен. Не знаеше дали е жива, но условия за съществуване нямаше, затова предполагаше, че вече е загинала.
Анидара се засмя на себе си. Трябваше да си почине още малко, да се изкъпе и вечерта да отиде в "Светлинната котка". Можеше да предположи, че двамата джедаи биха дошли, но пък беше възможно да се откажат. Тя тръсна глава, за да прогони тези мисли и се насочи към апартамента. Сега единственото нещо, което я занимаваше беше "ключа", който Сендбара бе притежавала.

Учителят и двамата рицари тръгнаха по някакъв коридор и влязоха в спалнята на майстора. Той ги погледна въпросително.
- Анидара Дар - каза Керел. - И древните сити.
- Видяхте ли холограмата? - беше по-скоро твърдение, а не въпрос. Двамата кимнаха, а майстора продължи:
- Както може би знаете истинските сити са раса завладяна преди много хилядолетия от тъмните джедаи и постепенно смесили се с тях. Дълго време са се смятали за изчезнали, но преди 3500 години са се върнали и завладели голяма част от от галактиката. А сега искат да довършат започнатото. Сендбара е открила нещо от това време. Не знаем, какво или къде, но мислим, че е нещо, с соето да ги спрем завинаги. - Керел и Мар се спогледаха - Това беше и основната причина да се обърнем към Дар.
- Явно ще е неофициална мисия? - попита Керел
- Може да се каже. При всички случаи няма да бъдат изпращани други джедаи. Манал и сестра ти вече избиха твърде много. Но от друга страна учителят ти е бил падауан на Сендбара, общувал си с нея, може да помогнеш. Освен това усещам, че ще тръгнеш дори да ти бъде забранено. - Керел кимна, а Зар Ди се обърна към Мар:
- Ами ти?

/ оф топик: В личния ми албум в галерията съм сложил картинки на Мара, Сендбара и още двама свързани с РП-то. Не са кой знае, какви, но/

- Aз ще ти помогна, няма да те изоставя. Анидара може да се присъедини към ситите или Мара да ви направи засада отново. Мисля, че помоща не е за изпускане. - после Мар се обърна към другия джедай в стаята - Учителю, защо не бъде говорено със Съвета или Сената, ако нещо такова наистина застрашава Републиката?
- Републиката запада. Вече не е това, което е било преди. Бюрокрацията и корупцията се развиват все повече и опражняват натиск, дори върху самия върховен Канцлер. Колкото до Съвета... твърде много джедаи загинаха вече, а още не сме съвсем сигурни с какво точно се сблъскваме.
- Но не трябва ли да пратим джедаи, които да разнищят това и веднага да се направи нещо по въпроса? - настояваше Мар.
- Ситите са изчезнали преди повече от 3500 години. Много джедаи не вярват в тяхното оцеляване до днес, но аз смятам, че заплахата е реална и ако...
- И затова няма да рискувате повече животи, поне джедаи. Но не бива да се жертват също и други животи.
- Нямаме избор, трябва сега да разберем за какво става дума.
Мар не можеше да повярва! Защо съвета не изпрати някой по опитен, там където другите се проваляха, ако проблемът беше толкова сериозен, учителят Йода щеше да го е предусетил досега. После само каза:
- Благодаря, че ни приехте. Ще помогнем на Анидара. Извинете ме но трябва да се изправя пред Съвета за предишната си мисия - и Стоун излезе. Когато той и Керел бяха влязли в Храма уведомиха за завръщането на Мар и Съветът на джедайте сега щеше се събере.

Съветът се събра и Мар отиде да докладва. През това време Керел реши да потренира. Намери удобно място и включи меча... Оранжевото острие отбиваше изтрелите. 10-те минути, за които беше настроен тренировачния дроид изтекоха и той се изключи, а Керел продължи движенията с меча...Изключи го и се облегна на стената, на която направи няколко десетки лицеви опори, и след това още толкова коремни преси. После почна да упражнява друго. Терас Каси - бойно изкуство за невъоръжен бой, което беше научил от Сендбара...
Приключи тренировката и си взе набързо душ. След това отиде да потърси Мар.

Жената се погледна за последно в огледалото. Нямаше съмнение, проклетата Сендбара съвсем не беше мъртва. Очите на тъмната джедайка бяха мътни, изпълнени с ярост и резочарование.
"Мислех, че съм те убила!"
Докато беше спала следобяд й се беше присънил сън. Не, всъщност по-точно е да се каже кошмар.
Леля й.

" Анидара стоеше сама в една голяма стая. Помещението беше обзаведенено уютно - малко цветя, удобни кресла, малкъ дроид се разхождаше наоколо и почистваше. Жената беше седнала срещу една голяма картина и я изучаваше любопитно. В този момент обаче усети присъствие в Силата и се обърна. Смеейки се, зад нея стоеше леля й.
- Не ме очакваше, нали, предателко?
Всичко около Анидара се разтече, белите стени започнаха да почервеняват като кръв, подът започна да става воднист - приличащ на лава. Леля й стоеше върху един къс скала и се смееше, докато краката на тъмната джедайка потъваха в смъртоносната лава.
- Аз те убих, защо не си мъртва?
- Питай туилекът, който дойде на онази луна след теб. Нима мислеше, че ще се оттървеш така лесно от мен? Не, не. Невъзможно е да си го вярвала.
Анидара продължаваше да потъва в лавата, но можеше да говори. Болката беше разкъсваща.
- Нямаше те в Силата ... - процеди през зъби тя.
- Не чувстваше присъствието ми в Силата, защото след дуела ми с теб ми беше отнета. Но ... - Сендбара се засмя. - Не е ли иронично? Сега отново ще се съберем като едно голямо, щастливо семейство. При това съмсем скоро и ще си платиш за стореното!
Лавата напълно погълна младата джедайка, а в ушите й още звъняха последните думи на леля й - " ще ми платиш за стореното!"

Сега Анидара стоеше подпряна на мивката и се опитваше да се овладее. Чувстваше се много по-добре, когато я гризеше съвестта, че я е убила. Онова проклето нещо Сендбара беше живо. Тъмната стисна юмрук и в изблик на ярост шибна огледалото. То се раздроби на малки парченца, а по белите стени на мивката се засипаха капки кръв. Анидара изпсува и се насочи към спалнята. Трябваше да се погрижи за ръката си, а довечера да отиде в кантината. Дали пък срещата не беше капан на Сендбара?
"Проклета да си! Този път няма да покажа милост!"
Тъмната джедайка погледна към светлинния си меч и седна на леглото, за да превърже ръката си.

Мар не се изправяше за пръв път пред Съвета и друг път го беше правил. Всички учители гледаха към него включително и един малък зелен джедай - учителят Йода. Мар разказа историята на своята мисия. Беше спрял пиратите, които плячкосваха онези далечни светове. И сега получаваше одобрението от Съвета за успешно проведената мисия.
Мар мислеше, че е приключил, но тогава се обади Йода:
- Нещо притеснява те?
- Не, учителю. Не е нищо.
- Виждам, че нещо притеснява те, кажи?
- Аз срещнах Керел Дакари, той е тук в Храма в момента. Но с него се срещнахме и със няколко тъмни джедай - изчака малко за да види как ще реагират членовете на Съвета.
- Да имаше сътресение в Силата. И ние ги осетихме - каза един по-възрастен джедай.
- Едната от тъмните беше Мара Дакари, тя направи засада на мен и Керел, заедно с още двама. Справихме се с тях, но Мара избяга - младият джедай изчака, но никой не проговори. Чудеше се дали да каже и за Анидара - натъкнахме се и на още една - Анидара Дар.
Сега вече имаше реакция сред учителите и онзи по-възрастният каза:
- Мислехме, че тя е мъртва.
- Да, но не е, мога да ви уверя - не знаеше колко да каже на Съвета - аз и Керел имаме следа, и смятаме да тръгнем след нея.
Учителите помислиха, но със сигурност трябваше да спрат тъмните джедаи, трябваше да изпратят някого след нея. Учителя Йода проговори пръв.
- Нашето одобрение, да тръгнете с Дакари след нея, вие имате.
- Опитайте се да я доведете пред Съвета - каза плътен мъжки глас. Беше учителят Уинду. Това което Мар беше чувал за него е, че е изключително надарен джедай и се е превърнал в най-младият джедай, в историята, приет в Джедайския Съвет.
- Ще направим всичко по силите си.
- Нека Силата бъде с вас!
Мар се поклони и излезе.

Керел се беше облегнал на една стена и докато чакаше Мар ядеше плод муджа и потропваше с крак в ритъма на детска песничка от Набу. Две момчета и едно момиче на възраст 10-11 години минаха край него и поздравиха. После продължиха по пътя си. Той отвърна на поздрава и се замисли. Дали пък не беше време да си вземе падауан. Досега се беше занимавал само с малките и то от време на време. Реши когато мисията приключи да обмисли въпроса по-сериозно. В това време се появи Мар.

Мар намери Керел облегнат на една стена.
- Говорих със Съвета и разказах за сестра ти и за Анидара, но не казах нищо за това, че Анидара ни е потърсила за помощ - Керел кимна. - Имаме разрешение да тръгнем след нея, но не знаят каква всъщност е главната ни цел. Предлагам да тръгваме към кантината, не бива да караме Анидара да ни чака, нали?
Двамата се насочиха към площадката със чакащия ги спидер.

Мар и Керел се качиха в спидера и по-младия запали двигателите. Превозното средство се издигна и после се спусна надолу... Полупразното заведение беше сравнително долнопробно, но не колкото "Беснеещия Сенатор". Анидара още не беше дошла, но вътре имаше други силоизползващи създания. Двамата джедаи си взеха питие ( за Керел горещ шоколад), седнаха на една маса и зачакаха.

Беше станало някъде около девет без петнадесет, когато Анидара влезе в "Светлинната котка". Без дори да поглежда масите тя се насочи към бара и се усмихна на бармана :
- Ей, ти, да. Ела за малко.
Високият мъж направи отегчена физионимия. Това раздразни самолюбието на жената и изражението й от нормално стана прекалено сероизно. Беше успяла да преживее кошмара и се чувстваше добре, но този тук нещо се правеше на интересен.
- Казвай по-бързо, че имам клиентела.
Анидара повдигна въпросително едната си вежда. Очите й си оставаха стъклени и студени.
- Щом е така, - тъмната джедайка се облегна на бара, - надявам се, че не сте имали скоро проверка от по-висша инстанция?
Мъжът като че ли не разбираше какво става въпрос, защото гледаше Анидара глупаво.
- Да, не се запознахме - Ваян Сталк, член на "Контрол над хигиената."
Защо въобще започваше да се дразни с него? Имаше си друга работа и при това доста сериозна. Обаче, когато мъжът чу името се ококори и преглътна шумно казвайки :
- Аз, мис, съжалявам, аз ...
- Спести си го. Търся един Тойк, къде мога да го намеря?
Барманът изглеждаше потресен от факта, че жената може да затвори кантината заради грубото му отношение.
- Маса 34, каза да го изчакате.
Анидара се усмихна сухо и се отправи към масата. За нейна най-голяма изненада се оказа точно до масата на двамата джедаи. Щом ги видя, тъмната се усмихна и седна спокойно.
- Виждам, че сте решили да дойдете? Е, тази вечер ще се наложи да поиграем по плана на противника. Влязохме в капана, остава да видим кой го е сложил.
Очите на жената се впиха във вратата. Усещаше още хора използващи Силата, които седяха кротко наоколо. Анидара се опита да ги преброи и успя да засече седем. Добре, не бяха много. Тя се облегна на стола очаквайки появата на въпросния Тойк.

Керел пиеше втората чаша шоколад, когато Анидара се появи. Тя седна и каза:
- Виждам, че сте решили да дойдете. Е тази вечер ще се наложи да играем по плана на противника. Влязохме в капана остава да видим кой го е сложил.
- Какво пък. Изглежда ще е интересно - подсмихна се Керел. - Впрочем хубав парфюм. Как се казва?

Погледът на Анидара се закова в Дакари. От очите й не лъхаше нищо друго освен хлад и насмешка. Беше седнала така че, да вижда двамата джедаи.
- Всъщност не знам. Жената, на която принадлежеше не доживя да ми каже.
Мар изведнъж скочи от мястото си ядосан.
- Спокойно, приятелю. Не съм убивала скоро. Пошегувах се, но ти не разбираш хумора ми, явно. - тя поклати глава. - Седни, защото привличаш много внимание.
Стоун се огледна леко нервно, но реши да седне.
- Наистина ли си мислите, че ако убия някой ще ви информирам?
Тъмната джедайка се засмя сухо.
- Е, няма.
Анидара се вгледа във вратата. Беше девет, значи информаторът скоро трябваше да дойде и да се задейства капана. Единственото нещо, което притесняваше жената беше кой го е поставил.
"Данте и Мара са по-вероятни, но не бива да забравям Сендбара."
При мисълта за това име, тъмната джедайка придоби странно зловещ вид. Тя сякаш не беше себе си, а някакви друго същество, което беше способно да избие цялата кантина без да й мигне окото. Това вероятно нямаше да се хареса на двамата джедаи, но Анидара просто не можеше да реагира по друг начин. В съзнанието й обаче изникна спомен от детските й години. Първият й учител я караше да се съсредоточава в някаква прашинка, за да преодолее гнева. Жената се вгледа в мръсната, плесенясала маса и остана така. Всичките й сетива бяха отворени за Силата, така че тя не се притесняваше - ако информаторът дойдеше, докато тя се успокоява, щеше да го усети.

Керел се надигна
- Къде отиваш- попита Мар.
- Природна нужда. После може да поиграя малко сабак. - Погледна Анидара. - С това изражение, туку виж Тойк се отказал да дойде. А не вярвам да го искаме. Нали принцеске. Добре, че наблизо няма огледало. Може да се счупи. - Абе то и така си хубава. Предполагам, че ръката ти е в ред.?

Анидара беше ядосала Мар до наистина голяма степен със шега. Как може някой да е толкова зъл. Мар не го вярваше, беше усетил добро в нея, но тя очевидно не искаше да го приеме и предизвикваше всеки, който реши. Дакари стана и на запитването на Мар отговори, че отива до тоалетна и дори после може да поиграе малко сабак. През това време Анидара доби наистина страшен вид. И замислена се вторачи в масата, докато Дакари не я заговори отново, тогава тя направо го изпепели с поглед.
- Бързо бягай Керел, докато не те е изпепелила все още - усмихна се младият джедай и Керел се упъти към тоалетната. После Мар се обърна към Анидара - Знам, че има добро в теб все още. Усещам го. Но ти не искаш да го приемеш - Стоун поклати глава. - Овладей гнева си и не му се оставяй.