Битка за надмощие ...

Като река. Спокойна. Като река преди порой. Анидара отлепи поглед от масата, когато чу думите на Керел. Вече беше съвършено спокойна. Този метод винаги й помагаше да се концентрира и да остава хладнокръвна. Коментарът му относно външния й вид остана незабелязан от нея, но едно нещо й направи впечатление :
"Принцеске."
"По дяволите, ще го убия този проклетник!" - помисли си жената ядно. Отдавна не я бяха наричали по този начин, всъщност от около 10 години, ако не и повече.
- Съвсем в ред. Следващия път, когато ме наречеш по този начин няма да има проблем да те фрасна в нахалната физионимия.
Тъмната джедайка се обърна на другата страна в знак, че повече не желае да говори. Защо никога не се отказваше този Дакари?! Не искаше да се занимава с него, ако можеше би предпочела да е в другия край на Галактиката. Керел вдигна безпомощно рамене и се насочи към тоалетната. Мар стоеше от страни наблюдавайки сцената и изведнъж реши, че трябва да се присъедини :
- Бързо бягай Керел, докато не те е изпепелила все още. - мъжът се обърна към тъмната джедайка някак наставнически. - Знам, че има добро в теб все още. Усещам го. Но ти не искаш да го
приемеш. Овладей гнева си и не му се оставяй.
Анидара повдигна едната си вежда въпросително. Тънка усмивка се разля по лицето й и тя отговори хладнокръвно :
- Да, има няколко неща, които не мога да отреча и няма да отрека. Помагам на болни хора, когато мога. Не мога да убивам деца и старци. Дори леля си не убих като хората.
Стоун я гледаше изпитателно.
- Струва ти се странно, но дори приемам едно от джедайските вярвания, че джедаят не бива да се привързва и да обича. Доста е смислено. Въпреки това не съм за Светлата страна. Бях там, не отричам, че ако можех бих се върнала, но не мога. Първо няма да си го позвола, второ няма кой да остане отговорен за действията ми. Да, трябва да поемаш последствията от действията си. Това правя в момента, Мар, затова не ме съди.
Анидара хвърли поглед към вратата. Не искаше да разисква въпроса с личността си, но тези глупави джедаи бяха прекалено убедителни. Всичките им идиотски притчи за доброто имаха някакъв отпускащ ефект. Когато чуеше, че може да се върне към доброто, Анидара се отпускаше. Всеки се надяваше на втори шанс. Дори и тя, но знаеше, че не го заслужава и затова не го приемаше.
Прокретия Тойк закъсняваше с около десет минути. Може всъщност да нямаше никакъв "Тойк", но пък така планът беше някак неелегантен, груб. Трябваше да има стръв, уловка, иначе всичко би било прекалено очевидно.

- Всеки прави грешки. Не е важно какво си направила, важно е какво ще направиш! - Мар продължаваше да упорстства, мислейки, надявайки се да върне Анидара към доброто, но всичко зависеше от нея самата. Тя щеше да помисли върху неговите думи, но не сега. Сега имаха работа. Мар реши да смени темата. - Не трябваше ли твоят приятел вече да е дошъл?

В момента нямаше игри на сабак и затова Керел щом си свърши работата се върна на масата.
- Отдавна се чудя - поклати глава той. - Кой е импотентния и лицимерн страхливец, който е решил, че обичта и привързаността водят към тъмната страна. И защо другите джедаи вместо да го изхвърлят с ритници от съвета и ордена са взели да му лижат г--а. Добре де спираме по темата. Засега - В това време вратата се отвори.

Анидара не отговори на въпроса на Мар, но се обърна към вратата. Керел се върна след малко и каза:
-Отдавна се чудя - поклати глава той. - Кой е импотентния и лицимерн страхливец, който е решил, че обичта и привързаността водят към тъмната страна. И защо другите джедаи вместо да го изхвърлят с ритници от съвета и ордена са взели да му лижат г--а. Добре де спираме по темата. Засега.
Нито Анидара, нито Мар обърнаха внимание на това и Керел седна. Стоун се обърна към тъмната джедайка повтаряйки въпроса си дали вече не трябваше да е дошъл този, който чакаха.

Този Керел и неговите виждания. Анидара не отвърна нищо. Не искаше да се кара с него точно сега. Не споделяше вижданията му, всъщност като че ли никога не беше и сега някак вече не се дразнеше. Беше й все едно дали ще й говори за чувства или за спидъри, ефектът беше един и същ. През тези осем години, жената беше успяла да надживее падауанското си увлечение и да умее да контролира най-добре именно такива чувства.
- Вижте, и аз не знам защо не идва, затова малко търпение, нали на това учи кодекса на джедаите.
Тъмната джедайка хвърли поглед към бара. Там нямаше нищо особено, като се изключат няколкото жени, които шумно се смееха и подиграваха на едно полу-пияно ууки в другия край на помещението. Анидара тъкмо щеше да отвърне очи, когато едната жена - арканийка. Не й беше мястото там, просто такива хора не посещаваха кантини от този тип. Непознатата обаче кимна към Анидара и взимайки питието си се насочи към масата.
- Ето го и нашия човек. - прошепна едва чуто жената.
Арканийката се приближи до масата на тъмната джедайка и седна без да чака покана.
- Анидара Дарр, нима моето послание те доведе тук? Помислих, че ще го сметнеш за капан.
Непознатата, която вероятно беше въпросната Тойк, беше прекалено самоуверена, спокойна и горделива. Още един последовател на Тъмната страна.
- А, напротив, доста ме заинтригувахте. - тя се усмихна.
- Познавам Кандирия и онази вечер й бях на гости. Случайно дочух разговора ви и реших, че мога да помогна.
Тъмната джедайка не отвърна нищо, просто стоеше и изучаваше жената срещу себе си. Не беше очаквала, че Тойк ще е жена, но всичко беше възможно.
- И? - Анидара я погледна очаквателно.
Арканийката прокара пръсти плез косата си и се наведе напред :
- Той те търси. Иска да те довърши, да те убие, просто да изчезнеш.
- Нищо ново не ми казвате. - тъмната джедайка скръсти пръсти пред тялото си.
- Не, разбира се, че не. Просто може би искаш да знаеш причината?
Ето това вече беше интересно. За миг в очите на Анидара проблясна искра на любопитство, но бързо се скри.
- Защото си убила неговата майка.
Тъмната се разсмя. Толкова майки беше убила, че не можеше да си спомни някоя конкретно. Тойк обаче запази изражението си, с което показваше, че знае нещо повече.
- Разбира се, това не ти говори нищо, но нека ти кажа само малко факти. Аз бях лична прислужница на най-голямата дъщеря на семейство Манаал. Братът на въпросната госпожица имаше тайна връзка с известна джедайка. След като тя роди остави детето при съпруга си и то носи неговото фамилно име. Данте Манаал.
Арканийката спря, за да придаде драматичност на думите си. Само че тъмната джедайка съвсем не се беше впечатлила. Името Манаал не й говореше нищо, освен, че Данте се опитва да я убие. Изведнъж обаче през съзнанието й преминаха думите за джедайката.
- Майка му се казва Амилия.
Тойк дори не беше довършила, когато на Анидара всичсо й стана ясно. Амилия се беше появила съвсем скоро в един неин кошмар. Същата тази Амилия беше изоставена на една луна от Дарр. Очите на тъмната джедайка се впиха в арканийката. Ако говореше истината, то Данте Манаал би могъл спокойно да носи името Данте Сендбара.

Мар и Керел се бяха обърнали вече един към друг на своята маса, когато една арканийка се приближи от бара и седна на масата на Анидара. Това очевидно беше въпросната Тойк, мислеше си Мар, дали беше забелязала, че двамата джедай са с Анидара? Беше напълно възможно. Двамата с Керел притаиха дъх за да слушат разговора. Трябваше все още да внимават за капана.
След малко разбраха от новодошлата, че семейство Манаал е и на Сендбара, а пък Данте, който се опитва да убие Анидара, иска да отмъсти за смъртта на майка си.
Въпреки цялата тази информация, за която Мар не се и съмняваше, че е ценна за Дарр, той не разбираше какво общо имаше всичко това със завръщането на древните сити.

- Добре, тогава няма за какво да се притеснявам. - Анидара прибра един кичур коса, който й пречеше. - Хората, които търсят лично отмъщение не са толкова опасни и организирани.
Жената понечи да стане, но Тойк я дръпна за ръкава на робата и й направи умолителен знак да остане. Тъмната джедайка я изгледа въпросително, но седна.
- Виж, тове не е всичко. Аз просто ти казах името му, нищо повече. А би трябвало.
Арканийката отпи от чашата си бавно.
- Древните сити не са се появявали от 3500 години.
"Ето че пак тези сити."
Тойк обгърна чашата с ръце сякаш там търсеше искричка смелост, която да я накара да продължи.
- Те са на прага на Републиката, но никой не ги вижда истински. Някога бях джедай, но след смъртта на падауана ми се оттеглих в изгнание. Беше убит от такова същество. Не си тръгнх по желание, а защото иначе ситите щяха да знаят къде съм и да си разчистят сметките с мен, пък и Съвета реши, че така ще е най-добре и ще мога да събера повече информация. Все пак аз съм единственият жив очевидец, който е видял голямата им мощ. След като станах свидетел на цялото това зло отидох да работя при семейство Манаал - там организаторката на завръщането им нямаше да ме търси.
Той се огледа насма-натам.
- Сендбара не само държи ключа за връщането им, но и ключа за премахването им. Трябва да се действа бързо, решително, за да ги спрем. Остават няколко последни ритуали и те ще са тук. Дори в момента в кантината има двама техни шпиони.
Анидара слушаше притихнала. Цялата картинка се връзваше. Леля й винаги я беше подготвяла за някаква тайна мисия, която щяла да накара Републиката да коленичи пред тях двете. Само че тъмната джедайка нямаше намерение да става дясна ръка на новата Императрица. Именно затова я осъди на смърт - не искаше други същества да станат зависими от деспотичния характер на Сендбара.
- Тойк, нали знаеш, че сега сме в капан?
Арканийката кимна. Беше спокойна и макар аурата й да беше на същество на Тъмната страна, това си беше джедай. Сега, когато се беше приближила до Анидара, жената можеше да усети, че тук никога не е имало зло.
- Тогава какво предлагаш да правим?
Тойк се огледа съвсем леко, затвори очи за секунда и се усмихна.
- Те ще ни ангажират в битка, но това не е проблем. Може малко да ми помогнете, а после да се измитате. Трябва да разберете ключа, знам, че се намира на холозапис, който Амилия никога не оставя без надзор.
Тъмната джедайка кимна. Беше виждала устройството, което Сендбара носеше винаги със себе си и никога не оставаяше.
- Разбира се ,господатата тук трябва да помогнат малко за битката, защото отвън има още няколко сити.
- Истински сити? - попита въпросително Мар.
- Последователи на каузата. Древните не биха рискували да се приближат толкова до Корусант. - отвърна арканийката.
Анидара плъзна поглед към вратата. Сигурно Тойк щеше да им пази гърба, а те щяха да си пробият път напред.
- Е, сега, Стоун убеди ли се в думите ми?
Тъмната джедайка се обърна към Мар. За да успееше мисията трябваше да си имат малко повече доверие.

Мар и Керел слушаха много внимателно. Стана дума за сити и Мар вече се намеси ( и без това очевидно Тойк е знаела, че са с Анидара) :
- Истински сити?
-Последователи на каузата. Древните не биха рискували да се приближат толкова до Корусант. - отвърна арканийката.
Анидара погледна за секунда към вратата, после попита Мар:
- Е, сега, Стоун убеди ли се в думите ми?
Мар кимна, но как беше възможно Съвета да не ги беше усетил-толкова подръжници на Тъмната страна, младият джедай не можеше да си отговори на този въпрос. Обърна се към Дакари и каза:
- Мисля си, Керел, че е време да й се доверим - после се обърна отново към Анидара, съвсем сериозно - ако имаме шанс да спрем тези сити, то тогава трябва да намерим този ключ възможно най-скоро. Предполагам, че не се е преместил от там, където си оставила господарката му, което означава, че това улеснява задачата ни.

Керел слушаше внимателно разговора м-у Анидара и Арконийката. Знаеше, че Сендбара поддържа връзки със сестра си. Но не и, че е имала дете. Замисли се дали Као Дай е имал представа. Все пак й беше падауан. Почуди се и кога ли е започнала да пропада към тъмната страна. Тогава Мар каза:
- Мисля, че е време да и се доверим. - после се обърна и към тъмната -...трябва да намерим този ключ възможно най-скоро. Предполагам, че не се е преместил от там където си оставила господарката му, което значи, че това улеснява задачата ни.
- Съгласен съм.- отвърна Керел. - Значи първо се измъкваме от тук, после си намираме кораб. Освен ако - погледна Анидара. - вече не си се погрижила. И след това тръгваме за астероида, където си оставила леля ти. И ако някак е успяла да го напусне..Тогава ще имаме избор, къде да я търсим. Някой има ли идеи за измъкване? И след като и без това стана дума за семейство - не можа да се стърпи да не използва случая. -на една от тук присъстващите много ще й отива булчинска рокля и поне 2-3 деца край нея.

Да се измъкне?! Та Анидара до преди часове беше сигурна, че е мъртва. Този джедай беше ли с всичкия си? Когато човек е оставен на астероид той не оцелява повече от час-два, а той говореше все едно Сендбара е била на почивка. Тойк погледна Керел любопитно, когато спомена за семейство. Тъмната джедайка му хвърли един убийствен поглед и каза :
- Да, знам, че много ти се иска онази родианка на бара да ти стане жена, но моля те, сдържай емоциите си, имаме по-важни задължения от това да слушаме глупостите ти.
Анидара въздъхна отегчено и отново фокусира вниманието си върху арканийката :
- Имаш ли план как да излезем? Нещо по-специфично, което трябва да направим?
Джедайката се усмихна загадъчно.
- Разбира се, че нямам. Направете така, че да сте здрави и цели преди да излезете от тук.
Жената кимна и за секунда се замисли. Очите й преминаха през Мар и Керел. Не й беше много приятно, че ще пътува с джедаи, но сигурно и те не подскачаха от радост, че Тъмната страна ще е толкова близо до тях. Няма значение, трябваше да се справят на всяка цена, техните лични отношения не значеха много на фона на Републиката.
- Добре, тогава. Аз и Тойк тръгваме напред, а вие след нас. Ще ни спрат и ще се сбием. Аз ще й помогна, а вие разчистете пътя пред нас. Когато вече не съм й нужна ще ви последвам. Оставям на вас въпроса с кораба, но ако се затруднявате може да мислим после.
Анидара погледна питащо тримата. Оставяше възможност ако някой от тримата има различно предложение да се изкаже.

Анидара даде предложение за бягството, тъй като Тойк нямаше план. Мар я изслуша внимателно и после каза:
- Може би ще е по-добре аз и Керел да вървим напред. Не вярвам да е в техен интерес да нападат джедаи. - после се замисли замалко и продължи - Мисля, че Керел ми спомена нещо за кораб. - и тримата очаквателно се завъртяха към Дакари.

Идеята на Мар не е лоша - сви рамене Керел. Обаче за кораб не мога да помогна. Ако бяхме на Набу нямаше да има проблем, но тук само спидери. Но пък онзи, който ги урежда вероятно може да помогне. И скъпа - приведе се доста близо до Анидара. Не чак до ухото й.- не бъди толкова ревнива. Знаеш, че независимо къде гледам ти си жената на сърцето ми. Целувката обаче ще трябва да почака. Сега не е много удобно. - Тойк преместти изненадан поглед от него на Анидара и после обратно. Той пък се надигна.

Не, просто никога нямаше да се откаже. Анидара въздъхна изморено, повече не й се спореше с този човек. Беше непоправимо упорит, но тя пък нямаше намерение да му се връзва на акъла. Години наред се беше учила на самодисциплина и имаше доста опит в тази сфера.
- Целувката ще почака, докато умра. Точка по въпроса.
Тя вдигна ръка и погледна Мар. Да минат те двамата беше идея, така нямаше да пречат на двете жени да им прикриват гърба. Тъмната джедайка можеше да се закълне, че отвън има поне още толкова последователи на ситите, но вероятно не владееха Силата.
- Добре, Мар. Станете първо вие, ние с Тойк ще ви последваме.
Младият джедай кимна положително. Изправи се бавно, а Керел го последва. Анидара остана на мястото си няколко секунди и след като Тойк я погледна изпитателно, двете също се изправиха. Тъкмо се насочваха към вратата, когато с ъгълчето на окото си, жената забеляза, че има известно раздвижване сред посетителите на кантината. няколко мъже и жени се изправиха от местата си, а един солиден гигант препречи пътя на Дакари и Мар.
- Нима вече си тръгвате? Защо? Мислех, че ще поостанета.
Анидара се обърна по посока на гласа, за да срещне изключителното красиво лице на Суен Бан - последователка на Сит, която беше най-озолобеното същество в Галактиката.
- Миризмата е ужасна тук, а сега като се замисля, след като се приближи се увеличи. ИЗвини ни, не можем да понасяме токсилогични боклуци.
Сред станалите сити премина шушукане и тихи кискания.
- Тишина! - извика Суен. - Позволяваш си да ме обиждаш? Предизвикваш ли ме?!
Тъмната джедайка погледна Мар. Щеше да каже : "Да, глупава купчина тор.", но срещайки укорителния поглед на джедая се замисли. Може би щеше да спечели напълно доверието му ако играеше от време на време по неговите правила.
- Не. Просто искам да си тръгна, а ти ме спираш.
Жената се изсмя разкривайки прекрасните си бели зъби.
- От кога си станала и страхливка, Анидара Дарр? Досега знаех за предателка, глупачка, простовата и недодялана, но не бях чувала за страхливка.
Е, това вече преля чашата. Анидара погледна Тойк и й намигна, когато срещна предупредителния поглед на учителката. После пристъпи две крачки напред и се наведе леко към Суен казвайки :
- Не си чувала, защото, когато някой ме обиди по този начин не доживява, за да разкаже, каквото и да е било.
Това като че ли подразни сита, защото тя извади двата си лазерни меча.
- Тогава го докажи! - извика Бан.
- С удоволствие ще оттърва Републиката от жалкото ти съществуване.
Двете остриета на меча на Анидара изсъскаха като змии. Всички сити също извадиха оръжията си следвани от тримата джедаи. Изведнъж вратата на кантината се отвори и от там нахлуха още десетина човека. Един беше са лазерен меч, останалите с вибромечове и бластери. на Всеки един от групичката се падаха общо двама адепти на Силата и двама обикновени последователи. Анидара тепърва се заемаше със Суени и нейната ученичка, а джедаите с другата измет.

- Понякога устата казва едно, а очите и сърцето съвсем друго. - усмихна се Керел. Не мислеше да се откаже. Щеше да е лицимерие. Същото което поквари сестра му. - Интересно, че туку що цитира Мара. Впрочем дължа й извинение. Мислех, че тя е по-тъмната от двете ви. - Изправи се и заедно с Мар тръгнаха към изхода, но някъкъв гигант им препречи пътя.
- Вече си тръгвате? ухили се той, а през вратата нахлуха още последователи на сит. Дакари взе чашата бренди от съседната маса и отпи, но не преглътна, а задържа отвратителната и парлива течност в устата си. Извади от джоба си запалка и я щракна. После издуха течноста. Пламъкът бе поет от нея и обхвана лицето на туйлека пред него.

Анидара прие плана на Мар и джедаят каза:
- Ще излезем първи, но не бива да се бавите много след нас. Ако се отдалечим твърде много с Керел, може би ситите ще приемат, че сме достатъчно далеч, за да ви нападнат. - Анидара кимна. Бяха постигнали съгласие.
Четиримата се изправиха и се отправиха към изхода, като двамата джедаи вървяха малко по-напред, щяха да излезнат и след малко да бъдат последвани от Тойк и Анидара. Но нищо от това не се случи. Няколко мъже и жени се изправиха от местата си, а един солиден гигант препречи пътя на Дакари и Мар. Двамата го погледнаха право лицето, но онзи очевидно не се сещаше да мръдне. Наложи се на Мар да го подтиква, беше забелязал и другите изправили се и усещаше неприятности:
- Ще сме ви много благодарни, ако ни направите път. Онзи само се усмихна и се чу един глас някъде отзад:
- Нима вече си тръгвате? Защо? Мислех, че ще поостанете. - Мар се обърна и усети във проговорилата жена изключителна концентражия на Тъмната страна. Определено беше Сит.
Анидара си позволи реплика, която определено не беше в полза на четиримата станали да си ходят и предизвика гняв във въпросния Сит. Керел и Стоун станаха свидетели на още реплики между двете, които доведоха и до очакваната битка. Освен, че ситите имаха числено превъзходство, отвън влязоха още нападатели. Това убеди Мар, че някой наистина иска мисията им да се провали. Младият джедай веднага изтегли острито си и отрази насочения към него изтрел към, стрелеца, който падна мъртъв веднага. В този момент два лазерни меча замалко да съсекът Мар, но той ги избегна и се наложи да отстъпи зад една от масите. Единият адепт скочи върху масата, но Стоун среза кракът й и последователя на тъмната страна падна. след което другият нападател се нахвърли върху джедая. Но Мар успя някакси да отрази острието след, което прониза нападателя. Видя Керел и скочи към него, като отрази още един изтрел. Стигайки до Дакари му каза:
- Стана по-напечено отколкото предполагах. Не мисля, че ще се справим. Трябва да бягаме...

Керел изрита туйлека с коляно в брадата и го повали и заедно с това извади меча си и го задейства. Пред него се изправиха двама сити - келдорец с двоен меч и човек с един. Дакари нападна човека, но в последния миг смени траекторията и оранжевото острие се заби в гърлото на келдора. Другия замахна и го отблъсна..Мечовете им отново се сблъскаха, като междувремено отразиха един изстрел. Сита беше доста по-силен физически от Керел и започна да накланя оръжието му. Той пък видя един вибро нож на земята и го повика със силата. Без да губи време го заби в стомаха на противника си, а после го довърши. Тогава Стоун дойде до него и предложи да бягат.
- Добре - съгласи се Керел и същевременно върна един изтрел отстранявайки подателя му от играта...

Суен беше симпатяга. Разбира се, преди да се възгордее и да мине на Тъмната страна. Двете с Анидара бяха близки като малки деца, но Суен имаше склоността много да се хвали, да се превъзнася и да мисли, че е по-добра от всички. Това й спечели доста критики от страна на учителите и никой не пожела да я вземе за падауан. Побесняла от яд, тя напусна Храмът на джедаите, за да се присъедини към техните врагове.
- Трябва ли ти помощницата? Доста си страхлива. - извика тъмната джедайка парирайки успешно един удар от страна на противничката си.
Коментарът като че ли раздразни Дан, защото тя извика нещо на ученичката си и тя се насочи към Тойк. Суен скочи напред и се опита да посече Анидара в корема. Естествено, жената реагира съвсем на време и спокойно отблъсна удара с едната част на лазерния си меч, а с другата нападна. Суен закъсня с един миг и това й коства огромна рана на лявата ръка. Тя изпусна меча си, но не се отказа и веднага го привлече с другата си ръка. Без да губи време Анидара настъпи напред и с две въртеливи движения ангажира противничката си отново в битка. Дан се опитваше да се защитава, но не беше деснячка и й беше малко трудно да координира движенията си. Тъмната джейка забеляза тази промяна в стила на сита и без да губи време започна да се опитва да я отслаби. За секунда обаче усети, че нещо идва към нея и се извъртя светкавично посичайки един катар, който беше вдигнал вибросабята си над главата, за да накълца Анидара на парчета. Междувременно Суен нападна противничката си в гръб, но тъмната джедайка не беше вчерашна и със свободния край на острието си спря анаката. Освободи едната си ръка и отблъсна Суен назад. Ситът загуби равновесие блъскайки се в една колона. Анидара бързо се намери до нея и замахна. Червената светлина на меча й остави огромна кървава рана върху корема на суен. Ситът изпищя. Ученичката й извика бясно и зарязвайки Тойк се хвърли върху Анидара. Беше ядосана и свирепа. Удряше с меча си непрестанно и бързо, без да се бави. Стилът й беше добър, но не и за този случай. Анидара лесно отбиваше ударите й и когато й омръзна да си играе с момичето избута една маса така че мласата последователка беше притисната до стената. Изведнъж Мар извика, че е време да се махат. Анидара видя Тойк, която също се промъкваше към вратата. Добре, щеше да приключи бързо. Анидара замахна към ученичката, но тя отби удара на двете остриета и успя да прореже леко дясната ръка на тъмната джедайка. Тя изсумтя гневно и завъртайки се замахна към противничката си. Ударът беше толкова силен, че дори светлинния меч на момичето не можа да го спре. Вместо това именно той проряза гърлото на собственичката си, оставяйки я бездиханна. Суен извика едновременно от ярост, болка и безпомощност, но Анидара не й обърна внимание. Бързайки се насочи към вратата. Трябваше да настигне компанията си и да се махнат от тук. Тойк отблъсна с острието си един бластерен изстрел поваляйки млад туилек на земята.

Върху Керел се нахвърли един млад родианец. Държеше 2 къси меча и опита да го промуши в корема. Джедаят парира дясното острие и леко се извъртя и отбягна другото. Същевременно замахна с лявата си ръка, в която още държеше вибро ножа. Заби го в главата на родиана...
Четиримата излязоха от кантината, обаче противниците им ги последваха. Срелците продължаваха да стрелят, а другите ги прикриваха...Групичката се качи в два спидера, като Керел се падна в този управляван от Анидара и излетяха...

Керел се съгласи, че е време да се махат. Мар се насочи към вратата като се защитаваше от всичко. Извика на Анидара и Тойк, че трябва да тръгват и остана да пази на вратата. Керел се присъедини към него и двамата джедаи отблъсваха всичко, което тръгваше към тях. Тойк се присъедини към джедаите и излезе навън. Анидара обаче се бавеше. Беше се справила с единия сит, но нейната ученичка сега се бореше с тъмната джедайка. Ученичката успя да прореже леко дясната ръка на Анидара. Тя изсумтя гневно и покоси с всичка сила сита.
Мар и Керел защитава входа, когато Анидара най-накрая реши да дойде и излезе през вратата. Керел отблъсна още един лазерен меч и излезе. Мар отрази два изтрела като ги насочи към най-близко стоящите противници, после излезе и настигна групата.
Качиха се в два спидера, за които Мар прецени, че са подготвени от Тойк. Анидара и Керел се качиха на първия, докато Тойк и Стоун на втория. Нямаше време да решават кой с кого да се качва - нямаше време. Вече бяха под силен обстрел.
Анидара управляваше първия спидер, докато Мар застана зад волана на втория.
Двете превозни средства потеглиха и младият джедай каза:
- Няма да са много доволни поръчителите от този неуспех!

Докато се качваше в спидера Керел върна обратно един изтрел. Лъчът се удари в един лазерен меч и от там в близката стена. Спидерите излетяха. Вече във въздуха Мар изрази мнение, че стоящите зад засадата няма да са доволни от провала.
- Определено-съгласи се Керел. - Сигурно ще падне нечия глава. А сега?

Анидара всъщност не беше толкова съсредоточена в управлението на спидера, колкото в мисленето какво ще правят по-нататък. Че им трябваше кораб беше повече от ясно.
Тъмната джедайка заобиколи малък товарен кораб, който преминаваше прекалено близо до тях.
Нямаше да е лесно да се сдобие с подходящ кораб без да убият някого. Или пък да излъжат. Или пък да откраднат. Първият и последният вариант й харесваха най-много, но трябваше да се разбере с джедаите. Те определено нямаше да са съгласни да съкратят живота на някого или пък да откраднат. Жената въздъхна. Сега трябваше просто да отидат някъде на спокойствие, за да изяснят плана и да пристъпят към действие. В ума на Анидара веднага изникна образа на Храма на джедаите. Да, щяха да спрат някъде наблизо, тъмните и ситите нямаше да рискуват да се приближат толкова до Светлата страна и най-добрите в нея. Естествено, тъмната джедайка беше достатъчно безрасъдна да се приближи тя самата, но взимаше предвид, че ехото от смъртта на ситите в кантината щеше да заглуши нейното присъствие.
Спидърите се движеха сравнително спокойно сред трафика. Повечето шофьори на Корусант бяха примерни и не правеха проблеми. Именно затова, след половин час, групичката се оказа точно на желаното от Анидара място. Тя скочи чевръсто от спидъра и погледна придружителите си :
- Е, имате ли идеи, или аз да търся начин?

- Ами - отвърна Керел докато слизаше от спидера - че ни трябва кораб всички сме съгласни. Обаче нямаме достатъчно пари да купим, а вероятно и да наемем. Поне ние с Мар нямаме, а предполагам и вие. Така, че ще трябва да "вземем назаем" . Само без трупове. После може и да успеем да го върнем. В какво състояние е отделна тема. И друг вариант е пътнически превоз до Набу, а там лесно ще намерим. Проблемът, е че в този случай ще загубим време. Други идеи?

Слязоха от спидерите си и не бяха много далече от Храма, прецени Мар. Анидара беше наистина безрасъдна. Тя попита за идеи, Керел изрази мнение, но Мар не беше съвсем съгласен да откраднат.
- Сигурно ще можем да заемем един - предложи джедаят. - Предполагам, че ще ни отпуснат пари за из път. Джедайте ще ни дадат. Така че предлагам да отидем до най-близкото космическо пристанище и да наемем.

Да откраднем? Този Дакари беше глупак. Не, че Анидара не би откраднала, но с тези си думи доказваше колко опасно близо е до Тъмната страна. Тя изгледа любопитно Мар следейки за реакцията му. Самото изражение на лицето му подсказа, че не е очарован от идеята да открадне. Тойк, която беше мълчала досега също го изгледа въпросително :
- Не, няма да крадем. - учителката се обърна към Стоун. - ще отидем тримата до Съвета, ще помолим за средства, за да стигнем до Набу и да си купим малък кораб там. Чух, че са по-евтини. След това Анидара ще ни заведе към ключа.
Тъмната джедайка кимна одобрително. Можеше да изчака в близката кантина пийвайки си джава сок.
- Чудесно. Мар, Дакари и Вие ще отидете да поискате пари, а аз ще се отдалеча на прилично разстояние от Храма. Може да ме забележат.
Анидара се засмя и се хвърли на единия спидър.
- Ще ме намерите, където се срещнахме за първи път.
Жената кимна уважително към учителката и се изгуби в дълбините на Корусант.

/ Като отидете в Храма ще пиша от името на Тойк./

- Дали трябва да споменаваме за древните сити? Все пак веднъж са отхвърлили такова нещо, но съвета ще ни даде всичко необходимо, ако е надвиснала подобна сериозна запалха - Мар се замисли. - сигурно вече са усетили ситите.
Младият джедай знаеше, че сигурно ще питат за Анидара и затова се обърна към нея точно преди тя да тръгне:
- Официално бях казал на Съвета, че аз и Керел те преследваме... предполагам, трябва официално да си се измъкнала от нас. Но, ако не повярват за ситите, в което аз лично се съмнявам, ще кажем, че все още имаме твой следи, които водят към Сендбара. - Мар направи пауза чакайки отговора на Анидара и Дакари.

/ добре няма проблем, но аз май останах с впечатление, че Тойк е тъмна или бъркам?/