Битка за надмощие ...

Вечерта отдавна беше спуснала тежките си, тъмни талази върху столицата. Животът в този огромен мегаполис пулсираше като огромно сърце в по-ниските и занемарени части на града. Утайката на обещството тепърва излизаше от прикритията си и плъзваше из кантините, за да се напие или пък, за да свърши малко бизнес със забранени стимуланти, крадени предмети и прочие. В този късен час доблестните граждани предпочитаха да са в домовете си или в по-приличните заведения. Всички те смятаха, че изметта на Корускант е излишна, но всъщност тя дооформяше лицето на планетата.
В този късен час една фигура загърната с дълго наметало се насочи към кантината с гръмко име "Беснеещият сенатор". Славата на заведението се носеше навсякъде из долните части на столицата и всеки, който искаше да получи малко повече информация от обикновено идваше тук. Тъмната фигура влезе в заведението без да се оглежда. Сетивата й бяха изострени достатъчно, за да усети къде тук има същества чувствителни към Силата. Усети една забрачка, която обаче не била намерена от учителите джедаи и сега Силата в нея беше първична и почти неконтролируема. Самото момиче нямаше да представлява опасност, затова новата посетителка я отмина. Приближи се до бара и извика бармана. Той беше висок кифар, който всъщност държеше заведението. Мазната му усмивка веднага се появи на лицето му, когато видя кой го е извикал.
- Я, виж ти. - той извади една чаша и сипа джава сок. - Не мога да повярвам, че идваш тук след толкова време. Говореше се, че си умряла, когато джедаите откриха тайната ви база.
По едва видимото лице на новодошлата се появи подигравателна усмивка.
- Мислех, че ще ви липсвам и реших да оцелея.
Жената взе чашата и изпи съдържанието й на един дъх. Вкусът беше ужасен, но това не я притесняваше. Тя я остави на плота и се приближи малко към забрака, който се казваше Атилин :
- Моите информатори тук ли са?
Атилин се засмя и кимна :
- Трябва да дойдат в уговорения час. Казах им, че имам изненада за тях, когато се свърза с мен.
- Надявам се, нямаш нищо против ако някои от тях не напуснат заведението живи? - жената завъртя чашата в ръцете си.
- Каква е причината?
Подигравателната усмивка не слизаше от лицето й.
- Заради твоята сигурност не искам да ти казвам.
Забракът се ухили още повече и сипа още един джава сок :
- Заведението черпи. Твоята маса е свободна.
Анидара взе питието си и се насочи към единствената свободна маса в кантината. Мястото се намираше в ъгъла, за да може да е по-непривличащо внимание и в същото време, за да може седналият там да наблюдава какво става наоколо. Жената седна спокойно и остави сокът на мръсния плот. Не свали качулката си, а просто зачака информаторите. Щяха да се появят след десет минути, но тя обичаше да подранява, за да проучи положението.
Изведнъж Анидара усети леки трептения в Силата. Концентрира се малко повече и веднага разбра, че друго същество тренирано в Силата се приближава към кантината. Младата жена остана на мястото си, но впи изпитателно погледа си във вратата.

Джедайският изтребител излезе извън хиперпространството. Далеч напред се виждаше Корусант, но изтребителят като, че ли леко се отклоняваше от курса, но пилота вътре го отправяше отново към столицата на Републиката.
Друидът на корпоса за пореден път изпиука разтревожено. Мар Стоун погледна екранчето си и отвърна:
- Добре де, прав си. Беше грешка че използвах този кратък път през астероидното поле. Ще успеем ли да стигнем? - и отново изправи курса на изтребителя.
Дроидът отвърна кратко, изчислявайки щетите за пореден път. Мар погледна екранчето и каза:
- Добре, опитай се да увеличиш мощността на двигателите - и отново насочи изтребителя. Връщаше се от първата си самостоятелна мисия като рицар джедай. Беше преминал успешно изпитанията и след като го провъзгласиха за джедай, Съвета го изпрати отвъд Външния пръстен, за да се справи със разни пирати тормозейки планета след планета. Обикновенно биха изпратили повече джедаи, но са преценили, че пиратите не са кой знае каква заплаха и че така е най-добре да се проверят уменията на новия джедай. За съжаление Мар подцени ситуацията и накрая едвам се измъкна точно навреме преди кораба на пиратите да се взриви. После реши да премине през един кратък път на астероидно поле, за което неговият R4 категорично се възпротиви и сега изтребителят в тежко състояние се носеше към Корусант. Не беше зле като за първа задача, мислеше си Мар. Сега само трябваше да стигне до Джедайският Храм и да докладва пред Съвета, после да се види със своя учител. Но първо трябваше да стигне до там...
Изтребителят доближи планетата, но в този момент за нещастие R4 обяви че няма да могат да стигнат до областа на Храма.
- Кацането май няма да е от най-леките - оповести Мар на вече притесненият дроид. - Спокойно.
Успя да маневрира така, че плавно да се забие на повърхността. Излезе от изтребителя и се обърна към своя дроид и попита:
- Можем ли да се свържем с Храма за превоз - След определено отрицателно изпиукване, което доказа, че системата за връзка не работи Мар отвърна - добре ще намеря от някъде как да се свържа. Ти стой тук за да пазиш изтребителя... или поне остатъците от него. Не сме чак по средата на нищото. Изглежда сме близо до някаква неизползваема фабрика. - посочи на дясно. - ще отида на там, изглежда по-оживено. Спокойно, ще се върна скоро. Никой няма да те нападне, никой не знае че сме тук. - Сложи качулката на робата и се отправи на, където беше посочил.
Следеше всичко, около себе си, защото доколкото беше чувал това е най-опасният район на Корусант. Стигна до една кантина, която се казваше: "Беснеещият сенатор" . Какво интересно име за кантина, си помисли. Влезе вътре и се отправи към бара. Беше усетил присъствие, някой, който добре владееше Силата, затова застана на щрек. Докато чакаше на бара, огледа заведението и видя закачулената фигура на масата в ъгъла. Тя, също следеше с поглед Мар. Поиска един джава сок и попита бармана, от къде може да се свърже и да поиска транспорт, до друга част на планетата. Барманът го помоли да изчака и Мар зачака, продължавайки да мисли за закачулената фигура в ъгъла.

- ...Другото вече го знаеш - завърши възрастният иторианец. Керел бръкна в джоба си, извади няколко кредита и му ги подаде.
- Вземи. И опитай да купиш по - добра храна. - След това напусна схлупената къщурка и излезе на улицата. Беше идвал няколко пъти в тази част на Корускант и се движеше уверено. Изведнъж се спря. От кантината Беснеещия сенатор пред чиято врата беше се усечаше присъствието на някой усещаш силата. Но освен това имаше и друго усещане. Нечие странно познато, но вероятно забравено присъствие. Джедаят отвори вратата на кантината и влезе вътре

Анидара стоеше спокойно, наблюдавше вратата с очакване кой ще се появи. Изведнъж концентрацията на Силата като че ли стана още по-голяма.
"Да не би да са пратили джедаите по следите ми?! Но те си мислят, че съм мъртва." - тя отпи от чашата си. - " Никой не знае, че съм тук, дори Атилин не беше съвсен наясно кой се свързва с него!"
Когато жената поиска отново да си уреди среща с информаторите, които я бяха подвели и съответно едва не я бяха убили тя не спомена коя е. За всички беше мъртва.
"Невъзможно!"
Тя продължаваше да се вглежда във вратата, когато влезе млад мъж. Очите му оглеждаха въпросително помещението сякаш търсеше някого. Ясно, това беше онзи, който носи Силата. Да, той беше. Трептенията,тихият шепот подсказваше, че е обучаван. Че е бил в беда и е дошъл да търси помощ. Мъжът веднага забеляза Анидара, но се насочи към бара. Жената дори не трепна. Не го заплашваше с нищо, нито той нея, затова можеха просто да се направят, че не са се срещали. В този момент усещането, че идва още някой се засили и Анидара премести погледа си върху вратата. Там се появи мъж, който жената не вярваше, а и не искаше, да види отново. Определено трябваше да се махне от тук. Двама джедаи на едно място бяха прекалено много. Тя стана от мястото си и се насочи бавно към тоалетната. Не искаше да привлича внимание, затова дори се усмихна на няколко от посетителите преди да влезе в малкото помещение, което беше предназначено специално за дами. Знаеше, че единят джедай е кавалер и няма да я послева, надяваше се, че това важи и за другият.

Керел се огледа. Бързо забеляза другият джедай. В това време една млада жена с качулка на главата се изправи и тръгна към дамската тоалетна. Познатото усещане изведнъж се засили..
За разлика от много други джедаи Керел беше твърдо убеден, че любовта ако е истинска не само, че не води към тъмната страна, но може и да спаси от нея. Вярваше, че джедаят трябва да контактува с роднините си и да има право на свое семейство. Но той не беше мислил да създаде допреди 8 години, когато я срещна и се влюби. По това време тя беше още 16годишен падауан ( не негов). По - късно тя мина на тъмната страна, а после се чу, че е мъртва. Неговите чувства обаче все още бяха същите. Не биха могли да се променят.

Анидара се огледа, още щом влезе в тоалетната. Имаше два избора - да излезе през прозореца или пък да се върне в кантината, за да види какво ще се случи. Все пак информаторите щяха да дойдат, и когато не откриеха никого виновен щеше да е Атилин.
"Глупак е той. Не му пречи някой хубав пердах."
Нямаше намерение да се жертва за някакъв си барман, който е бил достатъчно глупав, че да не предвиди какво може да стане в собствената му кантина. Разбира се, мястото беше за разбойници, но тъй като беше най-известното по рода си, честичко се проверяваше от джедаите за съмнителни хора. По дяволите, трябваше да се измъкне през прозореца. Анидара присви очи и се вгледа в малкото стъкло. Изведнъж в съзнанието й изникна позната сцена, а в ума й заплусираха последните думи на учителя й :
" Страхът не е да си безстрашен, а да го продължиш въпреки него."
Да, старият глупак беше прав. Гордостта й се обади и тя реши, че не е нужно да бяга като последната страхливка. Може би нямаше да се наложи да се бие с джедаите, може би онзи, който преди години твърдеше, че я обича, нямаше да я познае. Анидара се приближи към мръсното, зацапано огледало и свали качулката си. Вгледа се в образа срещу себе си, определено не беше онова дете, което джедаите можеха да манипулират. Вече знаеше, че има много повече веща, които стоят доста над "доброто" и "злото". Анидара се засмя и оправи кичура коса, който беше паднал пред лицето й. Доволна от видяното, тя отново сложи качулката си и пристъпи към кантината. Двамата джедаи вече бяха един до друг на бара. Анидара се усмихна едва забележимо и седна на масата си. Всеки момент щяха да пристигнат информаторите и щеше да стане забавно. Особено, когато и тези джедаи бяха тук.

Всичко се случи толкова бързо за Мар. В единия момент усети още едно присъствие на човек служещ си със Силата, и още в следващият миг влезе този, когото младият джедай беше усетил. Та той беше в Храма, много отдавна го беше виждал, още докато беше много млад падауан, но веднага го позна. Миг след това закачулената фигура на масата в ъгъла се изниза по посока на тоалетната. Силата определено беше с нея, помисли си Мар. Другият джедай се приближи до бара и заговори Мар. След малко закачулената жена се върна седна на своята маса във ъгъла на кантината. На Мар му се стори, за секунда, че жената се подсмихва, но после той се обърна и продължи разговора си със Керел Дакари.

Анидара изглежда не беше заинтересована от нищо, но в дейстителност не беше така. Иначе отпуснатата й стойка, небрежното повдигане на чашата прикриваха зоркия й поглед, който ту следеше влизащите, ту двамата джедаи. Внезапно по-младият се размърда и поведе Дакари към една совободна маса.
"Значи ще си говорим, а."
Тя се подсмихна едва забележимо и започна да върти чашата си. Тъмната джедайка определено се забавляваше от цялата ситуация. В началото малко се беше стреснала, но сега виждаше нещата по различен начин. Ако двамата джедаи, които се намираха недалеч от нейната маса се намесиха, тя разбира се би отрекла всичко и би обвинила информаторите. Глупавите последователи на Светлата страна вярваха в прошката и ако Анидара поискаше да се върне към "доброто" не биха могли да й откажат. Да, чудесно. В краен случай можеше да влезе в открита конфронтация с тях, макар че Керел никога не би й причинил болка ако все още вярваше в така-наречените си чувства.
Внезапно вратата на кантината се отвори и един забрак, туилек и родиан влязаха с весела крачка. Огледаха помещението и се приближи към бара. Атилин им каза нещо без да посочва масата на Анидара и им сипа няколко джава сока. Те си платиха и съвсем нехайно се отправиха към тъмната джедайка.
- Извинявай, кукло, свободно ли е?
Ехидна усмивка плъзна по полу-закритото лице на жената и тя отвърна тихо :
- За стари приятели, винаги.
Тримата се спогледаха, очевидно не разбрали намека и седнаха. Анидара хвърли един поглед на двамата джедаи, които си приказваха спокойно и отново се обърна към новодошлите :
- Е, нима не познахте една своя стара дружка?
Жената отпи от сока си и дръпка качулката назад. Сега лицето й се откриваше напълно. Тримата информатори се вцепениха сякаш тя бе използвала Силата върху тях.
- Отпуснете се, хайде, моля ви. - Анидара се облегна удобно. - Не искам факта, че малкото ви планче да ме очистите не проработи, да ни смущава.
Очите й отново се насочиха към масата на джедаите. Забракът преглътна шумно, готов за най-лошото.

Керел приближи до бара и заговори другият джедай, а същевременно си поръча джава сок. Би предпочел топъл шоколад, но нямаше. Една маса се освободи и Мар предложи да седнат. В това време и Анидара се върна на масата си.
- Значи търсиш превоз до горните нива? - Погледа на Керел беше спрен предимно на възлюбената му, но същевременнно следеше и цялостната обстановка в кантината. По-младият джедай кимна. - Наблизо имам познат, който дава спидери под наем. Но да знаеш, че в пилотажа и особено в техниката не ме бива, така, че ти ще управляваш. - В това време вратата се отвори и вътре влезоха трима души - родианец, туйлек и забрак и се насочиха към бара. Бармана от своя страна ги насочи към масата на Анидара, Която си свали качулката. Годините я бяха променили. От красиво момиче, се беше превърнала в също толкова красива жена. А в очите й можеше да се види натрупаният опит. От реакцията на тримата беше явно, че я познават, на не са очаквали точно тази среща.

- Трябва да стигна до Джедайския Храм, да докладвам пред съвета, за мисията си - Мар отпи малко от сока си и разказа на Керел за своята първа мисия възложена му от Съвета. - Разбира се първо трябва да отидем да вземем моят астро дроид, ако нямаш нищо против. Съвсем на близо е.
Докато Мар разказваше , забеляза, че по-старият джедай често поглежда към масата в ъгъла, или по-точно към жената там и попита:
- И ти го усещаш, нали? Онази жена там в ъгъла владее Силата. Знам че сетивата ми още не са съвсем като твоите, но ми се струва, че усещам тъмни мисли у нея.

- Казва се Анидара - отвърна Керел. - Запознахме се преди 8 години по време на мисия. Тогава тя беше на 16 и още много способен падауан. Аз пък се влюбих, още щом я видях. Вярно, че преди това бях имал флиртове, но тя е единствената, която ми навя мисъл за създаване на семейство. После мина на тъмната страна, след това чух че е загинала, а сега е тук. А аз - пийна от сока - още я е обичам. Не бих могъл да спра. Пък и поне за мен любовта е най - добрата защита с-у тъмната страна. И преди да си питал не мога да я нараня, още по - малко убия, но чувствата ми няма да ми попречат да се бия с нея ако е крайно наложително.

- Е, да не си глътнахте езика?
Тримата все още не знаеха какво се случва. Бяха последвали нарежданията точно. Информацията, която изпуснаха на Анидара беше фалшива, с цел да се оттърват от нея. Явно онзи хътянин не бе придвидил всичко, защото тя седше тук пред тях и определено щеше да си отмъсти-
- Не, а, просто сме изненадани да те видим ... - туилекът измъка едва-едва. - Мислехме, че си ...
- Мъртва? - тя се засмя. - Ама разибира се, че си го мислехте. - очите й проблеснаха ядосано. - Нали това бяха заповедите ви. Да се окажа мъртва?
Тримата се спогледаха въпросително. Не бяха предвидили това развитие на събитията.
- Виж, ние просто си вършихме работата. - родианецът притеснено започна да кърши пръсти под острия поглед на тъмната джедайка. - Нищо лично.
Анидара отпи от сока си.
"Определено са по-глупави, от колкото мислех. Прекалено бързо проговориха. Може засега да ги оставя живи, за да разбера кой се опитва да ме убие."
- Така. - тя отново зае удобна поза хвърляйки поглед към масата на Дакари. В този момент той също я погледна, но тя с нищо не издаде, че го е познала и безстрастно се обърна към компанията си. - Имаме няколко варианта с вас. Първият е да ви убия още сега.
Жената направи кратка пауза, за да имат думите й по-голям ефект. Тримата изтръпнаха и струйки пот започнаха да се стичат по слепоочията им.
- Вторият е да ми кажете кой ви изпрати и да ви оставя да живеете.
Забракът погледна очуден Анидара. ОСтаналите направо не вярваха на късмета си.
- Казва се Стан. Стан Кауфост. Известен ловец на глави, който ни помоли да свършим тази работа за него.
Лицето на жената остана непроменено. Не беше чувала за въпросния Стан, но това можеше да е фалшиво име.
- Как изглеждаше и какви точно бяха заповедите?
Туилекът преглътна шумно и заговори бавно :
- Беше тридесет годишен, с късо подстригана руса коса, черни очи и доста бледо лице. Носеше тъмни дрехи, бластер и вибро меч. Каза да ти дадем определена информация, която ни достави чрез холограма.
Анидара прехвърли всички свои врагове в ума си, но за подобен не се сети. Както и да е. Все пак разполагаше с нещо, а тя беше човек на думата си.
- Добре, надявам се, че в бъдеще няма да ме съботирате. Вървете си и се радвайте, че ви пощадих, мизерници такива!
Тримата закимаха благодарни, невярващи, че са все още живи и се насочиха бързо към вратата. Тъмната джедайка нямаше повече работа тук, но трябваше да си допие джава сока, иначе би изглеждала прекалено подозрителна. Не че сега не беше, де, но не искаше да привлича повече внимание. Жената отново наметна качулката си и отпи глътка от сока си. Можеше да се забави с още пет-десет минути.

- Чакай, забранено ни е да се обвързваме, но... чакай, Тъмната страна ли каза! - стъписа се Мар, но миг по-късно се овладя и каза спокойно - Трябва да я заведем тогава пред Съвета. Те ще решат нейната съдба. Но, ако си прав и все още е подвластна на Тъмната страна, то тогава няма да се даде без бой. Надявам се разбираш, че не бива да допускаме да се измъкне.

Анидара видимо се отегчаваше. Несъзнателно бе останала търсейки си белята с тези джедаи. Понякога старите навици умират трудно. Още от падауан имаше слабостта и забележителната способност да се забърква в неприятности, и явно годините не я бяха променили толкова много.
"Вече трябваше да са дошли, да са се опитали да ме хванат и да са ме замъкнали пред Съвета. Какво по дяволите им става?"
Жената допи последната си глътка и се насочи към бара. Да, определено сама се буташе в устата на лъва. Първо да ги чака, после да се разхожда пред носа им ... Можеше да е доста досадна.
- Атилин!
Бараманът се приближи и кимна :
- Благодаря за гостоприемството. - тя се усмихна и остави няколко кредита на плота.
- За теб винаги! - той побърза да ги прибере. - Какво казаха онези подлеци?
- А, нищо интересно. Някакъв си Стан Кауфост ги наел.
Забракът се изхили и каза :
- Силен враг си си навлякла. Няма да те остави, докато не те унищожи. Говори се, че е тъмен.
Очите на Анидара за секунда проблеснаха. Ето че научи нещо повече правейки се на приятно разсеяна. Нямаше намерение да споменава нищо за мъжа, но знаше колко е словоохотлив Атилин.
- Е, първо ще трябва да се справи с мен, за да ме убие.
Тя изцъка с език и се насочи към вратата. Вече имаше определена цел и тя се казваше Стан Кауфост.

- Eдна от причините да пропадаме. Отричането на обичта и привързаноста и бъркането им с ревност, похот или чувство за собственост - Керел се засмя тъжно. - Но си прав, трябва да я заловим. Само не ми се ще да става в кантината. Някой може да пострада. - Точно тогава Анидара отиде до бара, поговори с бармана и се насочи към вратата.

Първо се изнизаха онези тримата, и сякаш бяха видели призрак. Не са очаквали онази жена да е била жива! Мислите на Мар препускаха.
Жената мина покрай тях и отиде на бара, размени две думи със бармана и отново ги подмина, сякаш не ги забелязваше, отправи се към изхода.
Мар остави малко кредити на масата и каза:
- Хайде, Керел. Това може да е единственият ни шанс да я заловим. Каквито и чувства да имаш към тази жена, ако тя наистина е тъмна ще се наложи да я изправим пред Съвета.
Двамата се изправиха и последваха жената на име Анидара.

Не, Анидара не бързаше. Вървеше бавно и спокойно по едва осветената улица. "Нейният" спидър, който бе придобила с помощта на едно убеждаване чрез Силата я чакаше на около двадесетина метра от тук. Не се обръщаше, но чрез Силата можеше да усети, че онези двамата ще я последват. И, настина. След минути те напуснаха местата и масата си насочвайки се след нея.
- Крайно време беше. - усмихна се тя на себе си.
Повървя още няколко минути, когато чу стъпки зад гърба си. Определено, когато се мобилизираха можеха да са бързи.
- Спри! - извика по-младият опасявайки се, че тя ще избяга.
Анидара въздъхна и се обърна към тях :
- О, прекрасни господа, какво ви е направила една беззащитна дама, че да й викате като на престъпник?
Тя оставаше на едно място с поглед вперен в джедаите. Битката определно нямаше да се размине. Само че беше доста некавалерско от тяхна страна - двама на една. Пфу, в наше време няма доблестни мъже.

- Чак пък безащитна - засмя се Керел. - Но някой от тук присъстващите имат нужда да погледнат в сърцето си и да приемат истинската си същност. Това, което са, а не, което мислят, че са. Но ако мислиш, че освен помощ ти трябва и малко допълнително убеждаване - лазерният меч на Керел беше в ръката му, но оранжевото острие си стоеше вътре. - Е двама на една не е много честно, но и живота не винаги е справедлив.

Да, Керел не се беше променил особено след всичките тези години. Анидара го беше наблюдавала внимателно в кантината, но сега той беше по-близо и имаше възможност да го разгледа по-добре, въпреки слабата светлина. В съзнанието й нахлуха спомени. Преди години той твърдеше, че я обича, че любовта не е пътя към Тъмната страна. И тя повярва. Малкият падауан, който все още оформяше характера си реши да повярва на разбиранията на джедая. В началото й се искаше да покаже, че и тя има чувства, защото това, на което я учеха я объркваше. Така и не успя да сподели с него, че не й е безразличен. Убиха учителя й пред очите й и с това успяха да затвърдят в нея убеждението, че колкото се привързваш към някой, толкона по-уязвим си за враговете си. Всички се случи по времето, когато нямаше кой да я упътва при избора й. И ето че резултатът беше налице. Анидара премина на Тъмната страна, не съжалявайки за това. Не беше виждала Дакари цели осем години, но не го беше забравила. Как би могла? На моменти обвиняваше него за паданието си, в други самата себе си, но в крайна сметка реши, че ще е най-добре да не го вижда повече. Тя разтръска глава, за да прогони миналото.
- Кое ви кара да мислите, че животът някога е бил добър спрямо мен?
Жената свали качулката си, но мечът й си оставаше на мястото.
Двамата се спогледаха.
- Не мисля, че искате да ви показвам какъв е резултатът от несправедливото отношение на живота. - Анидара се усмихна предизвикателно. - Всъщност, не мисля, дори, че е нужно да водим този разговор, защото спорейки над философски теми едва ли ще стигнем далеч.
Керел потрепери за секунда, обаче Анидара не се притесни въобще. Лазерният й меч си оставаше на мястото.

Мар стоеше до Керел, в леко затъмнената улица. Двамата гледаха към жената. Тя не беше изтеглила меча си, но определено в гласа и се усещаше предизвикателство. Мар все още не беше свалил меча си от колана, но Дакари беше, готов за битка. Мар знаеше, че те двамата се познават, очевидно прекалено добре. Не знаеше точно защо Анидара е преминала към Тъмната страна, но усещаше, че е така. След разговора на двамата Керел се беше засмял. Може да изглеждаше незправедливо двама джедай срещу една жена, но може би тя щеше да се предаде.
- Налага се да ни придружиш до джедайският Храм - каза Мар. - Зная, че си била обучавана за джедай, но си се провалила. Ела с нас мирно пред Джедайския Съвет и може би те ще те върнат към светлината.
Мар изчака да види как ще реагира на думите му. Керел затаи дъх в очакване.

"Знаех си, че ще се стигне до убеждаване да мина на Светлата страна. Явно просто не могат да устоят на изкушението да проповядват ..."
Нито едно мускулче не трепваше по лицето на Анидара. Знаеше, че ще се справи трудно с тези двамата, но нямаше намерение да отива пред Съвета, за да й четат лекции и да я съдят. Тя много добре знаеше какво върши и ако искаше можеше да се спре. Най-трудното не е да направиш своя избор спрямо доброто или злото. Напротив, най-трудното е да се придържаш към този избор. Една крачка в страни от Светлината и попадаш в Тъмнината. Едно милосърдно решение от страна на злото и може да се върне към пътеката на доброто. Изглежда човек постоянно лъкатушеше между тези два полюса неспособен да открие своето място. Блажен беше онзи, който успее.
- Така, нека да видим дали съм ви разбрала правилно. - тъмната джедайка направи замислена физиономия. - Предлагате ми изкупление след всичките неправилни неща, които съм сторила, нали така?
Мар кимна енергично. Очевидно вярваше в изкуплението и прошката. Все пак това бяха едни от най-големите добродетели според джедайските разбирания, за които младите падауани научаваха още в най-ранен етап на обучението си.
- Добре. А какво биха казали всички, които съм наранила, убила и прочие ако разберът, че сте простили смъртта им, както тази на дъщерите, синовете, братята им?
Жената ги погледна очаквателно. Мечът й си стоеше на мястото. Ако се стигнеше до битка целта й не бяха убийствата. Трябваше просто да спечели време, за да изчезне от тук. Все пак Храмът беше прекалено близо и едно убийство на джедай би било усетено веднага и естествено биха били взети нужните мерки. А Анидара не можеше да се мери с няколко мобилизирани учителя джедаи ... Поне все още не.

// Виждам два изхода на битката - да ме заловите или да избягам. Някакви предпочитания? Просто за да знам, как да реагирам. Само че, не ми се иска да се изправям пред Съвета, затова ако ме заловите трябва да измислим компромисна ситуация ^^ //

- Нямам представа, какво биха казали - отвърна Керел. - Нито, какво биха казали тези на които аз съм навредил. Или как бих постъпил ако в момента бях на твое място. А ти знаеш ли каква е разликата м - у грешката и греха? - не изчака отговор и продължи. - Всеки може да сгреши, но това не става грях докато виновникът не откаже да се поправи. А избора го правим ние, макар, че не винаги е лесен. Поддържането на решение пък е още по-трудно. Но това предполагам и сама го знаеш. - Внезапно и тримата усетиха присъствие в силата, което обаче бързо отмина. Сякаш някой много надарен беше минал с висока скорост наблизо.
- Да му се невиди. Това май беше Мара - измърмори Керел и срещайки питащия поглед на Мар поясни - Кака ми. И е много по - тъмна от нея. Видях как уби един от братята ни заедно с жена му и 7годишния им син. - После пак се обърна към Анидара:
- Два въпроса: Като стана дума за семейство успя ли да разбереш нещо за твоето? Или за роботърговците? И най - важното. Ще дойдеш ли с нас? - Беше готов и за битка но не искаше да се стига до там. Не искаше да я наранява.

/ На мен ми е безразлично, но имай предвид, че и да избягаш ще тръгна подире ти/

Мар чакаше търпеливо, но вече не мислеше само за Анидара, а и за въпросната Мара. Ами ако ги беше усетила, ами ако решеше да ги нападне.
Продължаваше, търпеливо да чака отговора на тъмната джедайка.



/по принцип трябва да хвърляме зарове, но е много сложно и други неща трябва да се вземат под внимание, предлагам описание на леко дуелче и да се измъкнеш, но ни ще те преследваме/

Анидара понечи да каже нещо, но усети познато присъствие на адепт на Силата. Да, тя беше. Жената, която ненавиждаше тъмната джедайка, сестрата на Керел, която отдавна й имаше зъб.
- Какво стана със семейството ми? - тя ги погледна полунасмешливо. - Единственият му жив член, който открих, си отиде преди няколко години. Сендбара беше чудесна учителка ... - Анидара поклати глава. - Но ме бъркаше с майка ми. Затова се наложи да я назнача за имепартор на един астероид.
Керел и Мар я погледнаха невярващо. Сендбара беше известна джедайка, която обаче също беше паднала към Тъмната страна. Каква ирноия, като че ли цялото семейство беше покварено.
- Е, ще дойдеш ли с нас? - повтори Керел.
Анидара напрегна за секунда сетивата си усещайки отдалечаването на Мара.
- Ама разбира се. - очите й просветнаха заплашително. - Само че не сега, имам други планове.
Ръката й се стрелна светкавично към дръжката на светлинния меч. Керел включи острието на своя и се приготви за защита. Мар го последва. Двойното червено острие на меча на тъмната джедайка изсъска зловещо.
- Да, вярно. Забравих, че не нападате първи. - жената завъртя остриетата демонстративно. - Тогава нека е път на дамите.
Анидара скочи напред първо нападайки Мар. От другата страна замахна Дакари, но втория край на червеното острие парира удара на Керел.

/ Мен това ме устройва напълно. На по-късен етап може даже да поработим заедно ^^ /

- Двоен меч, а - изкоментира Керел и скришно намали мощта на своя. - Леля ти използваше два. - Мисълта му изведнъж се насочи към Сендбара. Тя беше напуснала ордена преди около 18г. заради семеен проблем. Малко преди това почти 16 годишния тогава Керел и забрак на име Као Дай - негов учител и неин падауан бяха под прикритие в банда занимаваща се с пиратство и робовладелство. Мисията беше успешно, но заради това, че тогава беше един от малкото случаи, когато Керел избра да послуша разума пред сърцето си помошникът им се оказа разделен с жена си и дъщеря си. Мъжът почина 10-на год. по - късно, а малко по - рано Керел разбра, че е бил женен за малката сестра на Сендбара.
Анидара нападна Мар, а другото острие на меча й блокира удара на Керел. 15-на сек. по-късно той видя пролука в защитата й и я бутна с длан в гърдите, като заедно с това използва Бутане и я тласна на около метър.
" Бих предпочел целувки, брак и поне 2 деца, но в бъдеще и това може да стане" - ни в клин ни в ръкав си помисли джедаят. В това време Анидара и Мар отново сблъскаха мечовете си..