Битка за надмощие ...

Анидара тъкмо се канеше да тръгне надолу, когато чу думите на Мар. Да, прав беше. Но това за ситите беше поверително. Те бяха усетили техните последователи, а не истинските сити, от които се бояха Зар`Ди и другата учителка.
- По-добре кажи това за изпускането. - тъмната джедайка направи кратка пауза. - Ще е по-достоверно. Аз съм ви устроила капан със ситите и съм се измъкнала. Нищо повече.
Трябваше да изтича, колкото се може по-малко инфромация.
- Сендбара е мъртва. - продължи жената. - Не я намесвайте.
Тримата джедаи кимнаха.
- Приятна среща. - каза Анидара и изчезна.
Тойк се завъртя на пети и се усмихна на Мар.
- Е, момче, да вървим към Съвета. - тя се обърна към Дакари. - А ти, следващия път се допитвай до кода на джедаите преди да говориш за кражба. Прекалено импулсивен си и се водиш по акъла на тъмната.
Тойк тръгна уверено напред следвана от двамата си придружители.

/ Тойк е светла, просто е била в изгнание по заповед на Съвета, за да наблюдава Сендбара.
BTW за вас Сендбара е мъртва, само Анидара знае, че е още жива :] /

Доколкото си спомням - изкоментира Керел докато пътуваха към храма - споменах, че ще опитаме да го върнем. И ако ми позволите да отбележа, ваша воля дали ще се съгласите, не емоциите водят към тъмната страна, а тяхното отричане и подтискане. Впрочем това стана със сестра ми. Разбира се има изключения, като омразата. А й подтискане и контрол не е едно и също. За импулсивноста ми сте напълно права.
" Май съвсем скоро пак ще има мъмрене" - Спидерат кацна на площадката пред храма, а там ги посрещнаха двата дроида.
- Скоро тръгваме - обърна се Керел към Дисикс. - Без кораба. - После се обърна към учителката:
- Може доста да ни помогне.

Анидара ги остави. И Тойк реши, че е време да изнесе една кратка лекция на Дакари. Мар се усмихна. Керел не й остана длъжен и отвърна.
Стигнаха до Храма. И Стоун каза:
- Трябва да поискаме свикване на Съвета. Помнете, че официалнаата версия е, че преследваме Анидара, която се изплъзна като няколко тъмни ни нападнаха.
R3 и D6 посрещнаха тримата на площадката за кацане.
- Скоро тръгваме - обърна се Керел към Дисикс. - Без кораба. - После се обърна към учителката:
- Може доста да ни помогне.
- Ще вземем и R3 - допълни Мар и дроидът изпиука радостно.
Тримата джедаи влязоха в Храма. Но Мар размишляваше. Нещо в отговора на Анидара му беше направило впечатление. Защо така беше наблегнала на Сендбара, да не я намесват. Нещо в тона й му направи впечатление, но какво точно. Може би страх и несигурност при произнасянето на "Сендбара е мъртва." .
Но сега имаха по-важна задача. Трябваше да убедят Съвета в неотложността на мисията си.

/знам, че броим Сендбара за мъртва. Имах предвид за следи до астероида й, но няма да споменаваме за нея/

Тойк се подсмихна. Мъжът разбираше грешно думите й.
- Не говорим за подтискане, а контролиране. Това значи напълно разбиране и приемане на тези чувства. Само човек, който напълно е осъзнал какво изпитва може да контролира емоциите си и съответно да взима решенията си така, че те да не са зависими от чувствата му.
Учителката поклати глава и продължи да върви напред. Днес всеки разбираше погрешно джедайския кодекс и не си правеше труда да надникне над повърхността. Дори някои учители джедаи отричаха дълбоката истина скрита в него, но не можеха да избягат от нея. Кодексът не беше просто думи, които забраняваха на джедая да изпитва чувства. Той го подканваше именно към това, но да може да осъзнава емоциите си и да ги контролира, когато е нужно. Тойк не беше против обичта и любовта, но смяташе, че когато си се вманиачил в тях и не пускаш другия на свобода, когато не ти отвръща - това беше път към Тъмната страна. И именно това виждаше тя в Дакари. Анидара съвсем ясно показваше, че не изпитва интерес към него, но той продължаваше да се бори. Не, това не беше любов. Тук ставаше дума за някакво неконтролируемо чувство.
- Стоун, когато стигнем в Храма сигурно ще се срещнем по отделно със Съвета. Не знам дали ще дойда с вас на вашата мисия в търсенето на ключа, но се надявам да ви придружа. Ако ли не, - тя въздъхна, - надявам се, че ще успеете.
Джедайката се усмихна приветливо и на двамата.
- Помнете, че трябва да поддържате една версия за случилото се. Аз ще кажа, че съм ви срещнала в кантината и съм ви помогнала срещу тъмните, но нищо друго. Представете си, че не съм ви осведомявала за Сендбара.
Арканийката приглади косата си и пристъпи няколко крачки напред. Тримата вече стояха пред огромния Храм на джедаите на Корусант.

Анидара отпи замислено от джава сока си. Тази вечер всичко беше съвсем спокойно в "Беснеещият сенатор". Атилин се беше отнесъл още по-уважително и се мазнеше повече от преди. Посетителите си бяха редовната клиантела, която не правеше прекалено много проблеми на заведението.
"Къде да търся проклетия ключ?! Та тя не е мъртва и е с нея. Все някога ще трябва да им кажа, че е оцеляла. Не, ако им кажа може да стане по-лошо. Всъщност ако не им кажа изненадата ще е прекалено голяма и няма да могат да реагират адекватно. Ако знаят, че тази змия е жива ще са подготвени. Да, ще им кажа. Ще им кажа, когато дойде подходящият момент."
Само че и тя не знаеше кога ще дойде този подходящ момент. Надяваше се да е преди обичната й леля да се появи грандиозно. Амилия обичаше една планета извърнедно много и винаги се връщаше там - Татуин. Просто си умираше да се разхожда из пясъците и да избива пясъчните хора просто за забавление. Тъмната джедайка хвърли мрачен поглед около себе си. Очите й веднага се спряха на една прекалено колоритна личност. Беше симпатично, но много свирепо ууки, което обичаше да избива хора без причина. То като че ли я забеляза и изрева нещо на компанията си. Анидара се усмихна. Разбираше езикът на тези същества и знаеше, че Кундаар съвсем скоро ще дойде при нея.

- На сърцето не може да се заповядва.- поклати глава Керел. - Можем само да го питаме, слушаме и понякога възпираме, но не и да му нареждаме. Освен това разумът понякога е интригант и самохвалко, но сърцето никога не лъже. Е, понякога греши но това е друга тема. - сви рамене. - Може би нещата зависят от случая или от нас самите, но поне при мен най-грешните решения са били, когато не съм се вслушвал в сърцето си. Интересно дали някога да отстояваш това, в което вярваш се превръща в обсебване? И какво всъшност е обсебването?

/ Нека Мар и Тойк говорят пред съвета. Аз ще се включа ако ме питат нещо/

Това, което Тойк казваше се стори правилно на Мар, но от своя страна Керел продължаваше да упорства. Дали някога щеше да се откаже? Тойк беше мъдър и силен джедай. Досега беше доказала и двете.
Официалната версия засега за пред Съвета беше, че Тойк ги е срещнала в кантината и им е помогнала срещу тъмните. Не биваше да споменават и нищо за Сендбара.
- Вярвам, че Съвета ще ни изпрати да завършим мисията си, тоест докато заловим Анидара. Ще ни отпуснат средства докъдето се налага да я проследим - каза Мар. После се обърна към Тойк - Защо да не говорим заедно пред Съвета? Нима имаш някаква задача в момента?

- Защо не наистина? - Запита и Керел. -
По същото време в апартамент на прилично разтояние от храма Мара остави полупразната чаша с бяло вино на масичката и размърда новите си пръсти.
- Покажи ми меча си - нареди на туйлечката в стаята. Беше с 1 острие и по - дълъг енергиен лъч от нормалното. Такива, каквито използваше и самата Мара.
Тя използва "задушаване" и уби туйлечката. Взе меча и го сложи на колана си.
- Благодаря за подаръка - засмя се тя и допи виното.

Тойк се замисли. Имаше да докладва от старата си мисия, а можеха да я върнат на работа някъде из Външния пръстен. Трябваше да говори и с някои майстори лично, но нямаше проблем да помогне на Мар и Дакари, докато говорят със Съвета за тяхната мисия.
- Първо ще сме заедно, после имам да кажа някои неща, които трябва да споделя лично с определени майстори.
Двамата кимнаха разбиращо.
- А с теб, Керел ще говорим някой друг път относно тези теми, надявам се само да не е прекалено късно.
Арканийката приглади бавно косата си и пристъпи напред. Наоколо профучаваха различни хора, които бяха забързани по собствените си задачи. Учителката вървеше бавно и уверено. Беше в пълна хармония със себе си и можеше да усети всяка форма на живот наоколо. Огромните врати на Храма останаха зад тях. Сега единственото, което трябваше да направят е да се явят пред Съвета.

Кундаар стана от мястото си. Тази вечер беше видял човек, за когото говореха, че е мъртъв, а уукито беше чувал доста неща за него, че да го пропусне. Отпивайки от сока си той се изправи и се насочи към масата на Анидара. Лицето й си беше спокойно, а устните й се бяха разширили в едва видима усмивка. Знаеше, че уукито ще дойде на масата й и просто се чудеше точно кога. кундаар сложи чашата си върху мръсната повърхност и изрева :
- Здравей. ( това го казва на техния си език, но го пиша така, за да се знае какво говори. )
Тъмната джедайка оставаше с напълно неразгадаемо лице.
- Кундаар, с какво съм заслужила честта да идваш на моята маса.
Уукито изрева още везнъж и май се засмя :
- Чувал съм доста за теб Анидара Дарр и реших да те видя. Говори се, че си се върнала от мъртвите.
Жената се засмя късо.
- Нещо такова. - тя отпи една глътка. - Явно не съм толкова лесна за убиване.
"Особено, когато имам недовършена мисия."
Кундаар изръмжа и викна на Атилин с ръка. Очертаваше се дълъг и интересен разговор.

/ Извинявам се, че не писах, но нет-а беше много муден и бавен. /

Тримата джедаи стояха прави пред Съвета и Мар разказваше какво се беше случило като тактически спестяваше или изменяше част от информацията, но не се запъваше, защото знаеше, че дори и това е достатъчно за учителите да заподозрат, че нещо не е както трябва. Накрая Мар завърши с това, че Анидара се е измъкнала, но те можели да я проследят, само имали нужда от малко средства. След като свърши се обади Йода:
- Тези сити, усетихме ние. Изпратихме джедаи, но те нищо не откриха. Че информация имате и че живи сте, това добре е. Но да внимавате трябва, усещам силно сътресение в Силата.
Един от по-възрастните джедаи добави:
- Ще ви отпуснем средства, за да проследите Анидара Дарр. Може би това ще ни даде повече яснота за тези сити.
- Благодаря, учителю - Мар се поклони и отстъпи, ако Керел или Тойк имаха да допълнят нещо.

Тойк, Керел и Мар стояха пред съвета и Стоун разказваше с леки изменения за последните събития. Накрая завърши, че се нуждаят от средства, за да продължат мисията си. От съвета решиха да им отпуснат, но същевременно ги предупредиха да бъдат внимателни. Мар отстъпи назад ако някой от другите двама има да допълни нещо. Керел нямаше, но може би Тойк.

Тойк стоеше тихо и мирно и просто кимаше, докато Мар разказваше. Ако се включеше и тя можеха да се объркат някъде в разказите си, а майсторите джедаи със сигурност щяха да открият и най-малките несъответствия. Арканийката очакваше своята лична аудиенция със Съвета, но засега тя трябваше да почака. Може би информацията, която имаше щеше да е по-полезна на Анидара и компания ако учителите не знаеха много. Жената изтика тези мисли от съзнанието си, защото беше много вероятно някой от присъстващите да ги долови.
- Благодаря ви, мъдри учители. - Тойк също отстъпи назад.
Нямаше какво да допълни. Бяха постигнали целта си и това беше важното.

В това време Анидара пиеше трета чаша джава сок с Кундаар и се смееше шумно. Преди минути двамата бяха победили в една игра на пазаак. Разбира се,тъмната джедайка беше използвала някои мръсни трикчета, но нещо особено. Уукито направо виеше от радост, когато вземеха нечии кредити. Сега стояха и Кундаар разказваше как обезглавил един човек, докато скачал върху летящ спидър.
- И само главата излетя към лицето на онова грозно родианче и то изпищя като настъпана по опашката банта и скочи само.
Кундаар започна да се залива в смях. Анидара също се смееше и изглежда беше доста весела. Но просто изглеждаше. Докато новият й "приятел" се напиваше, тя изливаше половината течност на земята и пиеше много малко и сега дори не беше замаяна. Следеше какво става наоколо очаквайки да се появят врагове от всякъде. Надяваше се тримата джедаи да са успели да излъжат убедително Съвета и сега да имат пари за превозно средство.

Докато Мар разказваше в ума на Керел имаше сцена с горска полянка и до нея езерце. По този начин, хем постигаше мир със себе си, хем прикриваше мислите си...Благодари, поклони се и излязоха. Двамата мъже се насочиха към площадката и дроидите, а Тойк имаше аудиенция...

Керел и Мар се поклониха и излязоха. После по-младият джедай предложи.
- Може би трябва да изчакаме Тойк. Да видим дали ще ни придружи. Ако се изправяме пред толкова сити наведнъж, колкото ни нападнаха в онзи бар, ще ни трябва цялата помощ, която можем да получим - замисли се за секунда - но от друга страна колкото по малко сме в групата, толкова по трудно ще ни усетят. - Керел кимна. - не мога да преценя, коя ситуация ще е по-добра. Нека се доверим на Силата да ни води. Ще изчакаме Тойк и ще видим какво е решила.
Двамата джедаи се бяха насочили към площадката и дроидите.

Двамата джедаи бяха до площадката за кацане заедно с дроидите и чакаха Тойк, когато изведнъж от Дисикс се разнесоха въпросителни пиукания.
- Ще вземем от Набу - отвърна Керел. Дроидът мълча няколко секунди и отново се обади
- Прав си за йосалмирито - съгласи се Керел. Много добра работа вършеше. Побърканото Йосалмири - обясни той на Мар - се наричаше корабът (набуянска яхта) с който летях допреди 3 години. Претърпя фатална форма на експлозия.
Четиримата отново се умълчаха. В съзнанието на Керел изведнъж се появи спомен. За първия му ден в храма...

Тойк седна срещу Йода. За нейно очудване беше пожелал да се види с нея лично, без присъствието на останалите членове на Съвета. Малкото зелено човече, което таеше в себе си немислима мощ завъртя тоягата си и я сложи до себе си. Сигурен знак, че ще започне да говори.
- Търсиш изход ти. - каза накрая учителят.
Жената трябваше да бъде предпазлива.
- Всеки търси изход, учителю.
- Раздвоена между Съвета и някой си. Мислите ти объркани са, прикрити.
Арканийката запази самообладание. Беше очаквала подобно нещо.
- Имам съмнения, че Сендбара е жива. Няма да изпадам в подробностти, но нещата не отиват на хубаво.
Учителят взе тоягата си и започна да я оглежда внимателно.
- Ти пред избор изправена си. На теб, аз не ще попреча. Другите учители мислите ти не чуха, но аз усетих. По-добре е може би да не ги казваш на никого. Също и на мен. На теб оставям да решиш.
Тойк остана поразена от думите на Йода. Та нима беше толкова могъщ, че предварително бе усетил всичко? Нима нещата, които джедаите мислеха, че ще останат скрити от него, всъщност бяха контролирани от учителя? Арканийката въздъхна. Беше й улекнало, че той знае.
- Мисля, че ще тръгна с Дакари и Стоун.
Йода помълча няколко секунди, след което вдигна глава и каза :
- Тогава, нека Силата е с вас.
Тойк стана. Нямаше какво повече да каже. Поклони се съвсем леко с думите :
- Нека Силата е с Вас.
И тръгна към площадката, където я чакаха двамата джедаи. Беше доволна, че Йода не спира действията им, макар че знае, че се бяха опитали да ги скрият от него. Това значеше, че осъзнава сериозността на ситуацията и разбира значението на тази тайна мисия.
Жената хвърли последен поглед върху великолепните фонтани на Храма и се озова навън. Без да забързва крачка се приближи към двамата си нови спътници и се усмихна :
- Ще се зарадвата да узнаете, че ще дойда с вас на тайната мисия. При това с разрешението на Йода.
Учителката погледна добродушно малкия дроид и отново вдигна поглед към двамата джедаи.

Мар се зарадва на новината, че Тойк ще ги придружи. Тя определено щеше да им помогне много да изпълнят мисията си. Вече можешеха да се присъединят към Анидара.

Пет годишното момче стоеше в залата, а членовете на джедайския съвет бяха пред него
- За семейството си мислиш - чу се гласът на Йода
- Малко ми е мъчно за тях. - отвърна момчето. - Но знам, че пак ще ги видя
- Мислиш и дали някога ще имаш твое - каза Йода
- Привързаноста води към алчност - намеси се един туй лек. - А тя към тъмната страна.
- Привързаността може да прилича на алчност, но няма нищо общо с нея -отговори момчето. Привързаноста води към злото, най - вече ако се отрича и поддтиска.
- Изчакай отвън - отново взе думата Йода
.... Този път в залата имаше и един забрак...
- Решение съвета взе - обърна се към него Йода. - Да вземеш Керел Дакари за свой падауан съгласни сме.
Забракът и момчето се поклониха и излязоха.

Керел се върна в настоящето, а малко по - късно дойде Тойк с новината, че ще ги придружи с позволението на Йода. Тъй, че петимата се отправиха да се срещнат с Анидара

Тъмната джедайка се усмихна пресилено на поредната глупава шега на Кундаар, който се беше почерпил солидно. Не че имаше нещо против него, даже напротив, смяташе, че познанството им ще е много полезно, просто започваше да става досаден.
- Е, Кундаар, какво те води на Корусант? До колкото съм чувала не обичаш да работиш с хора.
Анидара завъртя чашата между пръстите си и небрежно я вдигна към устните си. Уукито, естествено, я последва и изпи своето питие на един дъх. Грабна каната с алкохол, която от скоро стоеше на масата и си наля отново.
- Тайна е. - изхили се то.
Жената се подсмихна. Тайна?! Не за дълго. Вече беше изпял половината си живот, само защото беше пиян и се държеше добре с него, значи не представляваше да разбере и тази тайна.
- Мислех, че сме приятели, Кундаар. - Дара го каза тъжно. - Но явно съм се заблудила. Нека пием за твоето отношение към мен, което разби представите ми за приятелството!
Тя вдигна чашата си за тост и отпи наблюдавайки внимателно уукито. То отново изпи питието си на един дъх и трясна чашата върху мръсния плот.
- Виж, не исках да те обидя, но не мога да кажа на никого.
- Разбирам. Та, нали не се познаваме и може да те издам?!
Тъмната си придаде леко сломен вид. Това като че ли вбеси Кундаар, защото той трясна с юмрук по масата и събра всички погледи върху себе си.
- Нищо не разбираш. - изръмжа той. - Нищичко. Ако разбираше, нямаше да седиш и да пиеш с бъдещия си убиец.
"Да. Сендбара не си губи времето."
- Убиец? Учудваш ме Кундаар, не предполагах, че си тук, за да ме очистиш.
Уукито изръмжа пак и отпи направо от каната.
- Тогава, по-добре е да си тръгвам?
Жената понечи да стане, но Кундаар я хвана за рамото и я върна на мястото й.
- Не и тази вечер, Анидара Дарр. Сега си ми приятелка. Утре ще сме смъртни врагове, но не и днес. Приеми един бонус от приятел - ако ме видиш бягай, защото ще съм безпощаден.
Тъмната джедайка се усмихна едва забележимо. Очите й просветнаха загадъчно на пригулшената светлина.
- Обещавам, че можеш да очакваш същото от моя страна.
Уукито кимна разбиращо и доволно.
- Тост за приятелите? - попита то и вдигна каната.
- Нека пием за случайностите, които никога не са случайни!
Анидара отпи една глътка и впи поглед във вратата. Кога, в името на боговете, мислеха да се появят онези джедаи? Поклати глава и се облегна вече спокойна. Знаеше, че тази вечер не я заплашва никаква опастност.

Не им отне много време да стигнат до кантината, където беше Анидара, а и носеха две добри новини: първо джедаите бяха отпуснали средства за мисията и второ Тойк щеше да ги придружи.
Мар, Тойк и Керел слязоха от спидрерите и Стоун направи знак на дроидите да изчакат там, а те ще влязат в бара. Влязоха и видяха Анидара на една маса с едно много пияно ууки, поне така изглеждаше. Най-вероятно се познаваха от доста време щом уукито не се притесняваше и говореше открито пред тъмната джедайка. Мар си помисли, че ще е най-добре да не се задържат, затова изчака Анидара да погледне към тях и й направи знак да дойде, за да тръгват. Зачака отговора й.

Анидара тъкмо кимаше отвеяно, докато Кундаар разказваше поредната си история, когато видя тримата джедаи да влизат. Странно, не ги беше усетила. Явно алкохолът беше оказал някакво влияние.
- И казвам ти, такова чудо не бях виждал!
- Кундаар... - започна жената.
- Хвърли се върху мен, направо звяр!
- Кундаар...
- Огромно беше!
Анидара започна да губи търпение.
- Ще тръгвам.
Уукито като че ли се сети какво казва тъмната джедайка, защото изведнъж спря да маха въодешевено с ръце и я погледна някак тъжно.
- Трябва ли?
Тя стана и кимна сдържано.
- Е, тогава помни - безпощадно. - отвърна унило уукито.
- Безпощадно. - повтори Анидара и се запъти към тримата джедаи.
Вървеше бавно, без да бърза, искаше й се да познае отговора само изражението по лицата им, но не й беше възможно след алкохолът. Поне съзнанието й беше ясно. Тя се приближи до тримата и се усмихна сдържано:
- Надявам се сте успели да постигнете нещо?
Стоун понечи да каже нещо, но жената го прекъсна с един знак и продължи :
- По-добре навън. Тук не е много сигурно.
Тя премина през вратата и излезе на чист въздух. Вдиша дълбоко, за да прочисти съзнанието си и реши, че трябва по-късно да медитира, за да изчисти ефекта на алкохола от сетивата си.
- Е? - тя отново се обърна към тях. - Кажете, че сте успели?

- За успяване успяхме - отвърна Керел. А от тук нататък - вдигна рамене. - Впрочем уукито вътре случайно да се казва Кундаар?

Анидара не издаде с нищо очудването си, че Керел го познава. След секунди обаче се сети, че джедаят има семейство, което е известно в определени среди и може би от там знае кой е Кундаар. Е, тя нямаше какво да губи пък и по този начин щеше да ги предупреди, че този убиец е по петите им.
- Не. Съвсем неслучайно се казва Кундаар. Предполагам, че майка му е избрала името, а не го е оставила на произвола на съдбата. - отвърна тя.
- Значи сега към Набу? - тъмната се огледа.
Всичко изглеждаше спокойно.
- Да. - Тойк се обърна към Дакари. - Ти познаваш Набу много добре. Може би ще успееш да ни помогнеш повече ако използваш връзките си, когато пристигнем?
Анидара изсумтя. Тя също имаше някои доста сериозни и високопоставени приятели на тази планета, но не се хвалеше с това. Без да издава повече раздразнението си, тя отметна косата си назад и реши да мълчи, каквото и да стане. Ефектът от алкохола можеше да я предизвика да каже нещо, което да доведе до съприкосновение с някой от джедаите.
"Определено трябва да помедитирам, когато се насочим към Набу. Този Кундаар пие като смок и ако поддържах темпото му сигурно вече щях да съм мъртво пияна."
Тъмната обърна глава към Дакари очаквайки отговора му.

- Там най - вероятно ще мога да помогна - отвърна Керел - Стига разбира се да не се случи нещо извънредно. Но нека първо пристигнем. - Сивият погледна Мар, в когото бяха финансите им...

Докато Анидара отговаряше, както винаги дружелюбно на Керел, Мар се върна при спидерите и беше посрещнат от пиукането на двата дроида. Джедаят се обърна към своя, понеже знаеше какво може, лично той го беше модифицирал.
- R4, изчисли позицията ни и намери най-близкото летище до нас. След малко тръгваме.
След което отново се върна при останалите.
- Предлагам да тръгваме.
Четиримата отидоха при спидерите и се качиха. R4 беше намерил, кое е най-близкото летище и те се насочиха натам.
- Предлагам да наемем кораб без капитан - колкото по-малко хора знаят за нашето пътуване толкова по-добре - предложи Мар и зачака отговорите им.

Предложението на Мар да наемат кораб без капитан се стори добро на Керел. Но като отговор измърмори само едно:
- Добре - и вдигна рамене. След което отново замълча и потъна в апатия. Нещо, което накара D6 да изпиука притеснено. Дроидът знаеше, че когато Керел е в такова състояние и особено ако се държи прекалено любезно обикновено следва избухване и не особено приятни последици.
Групата пристигна на летището. Оставаше жените да изкажат мнение и после да наемат кораб.