Битка за надмощие ...

Анидара направо изпадна във възторг от себе си, че е успяла да накара Керел да изпадне в лошо настроение. Ако заслугата не беше нейна, поне мисълта, че има някакво малко участие я караше да се чувства полезна за света.
- Да, мисля си, че ще е най-добре да си наемем кораб без капитан.
Тъмната закрачи решително напред. Познаваше доста хора тук и можеше да уреди нещо на по-ниска цена. Тойк поклати глава усещайки намеренията й, но не каза нищо, защото усещаше, че някой ги наблюдава и ще е по-добре да се съсредоточи върху чуждото присъствие, от колкото върху Дара.
След секунда към четиримата се приближи висок мъж, който очевидно беше преминал 40-те. Косата му беше леко прошарена, но лицето му излъчваше някакво младежко щастие и наивност.
- Анидара! Невъзможно! Не вярвам на очите си.
Той се хвърли напред и я прегърна приятелски.
- Мислех, че си мъртва.
Тя въздъхна отегчено.
- Ами, доста хора си го мислеха, но явно грешат.
- Мм, в лошо настроение сме, а? Е, няма да заставам на пътя ти в подобен момент. - той се наведе и прошепна на ухото на момичето. - Само да те предупредя, че онези родианци са пирати и ако се качите ще се опитат да ви оберат.
- Благодаря Келс. - тя му смигна леко.
Мъжът се усмихна приятелски и продължи надолу.
- Имам идея. - Анидара се обърна към спътниците си. - Нека се качим при родианите? Келс каза, че взимат малко.
Нямаше нужда да търсят кораб без капитан, защото и това щеше да привлече внимание. Ако вземеха пиратите можеха да ги убият при самозащита и да изчистят всички следи - щяха да са невинни. Просто пореден случай на опит за обир и отвличане.
"Дано се съгласят. Естествено, ако Тойк не усети аурата им."

Честно казано Мар не знаеше към кого да се обърнат, но щом Анидара предложи да се качат при родианите, той се съгласи.
Младият джедай погледна към другите си двама спътници - и двамата бяха умислени, но Керел изглеждаше и в лошо настроение - никой не каза нищо, затова той кимна на Анидара в отговор, че е съгласен. А този Келс, който предложи родианите, изглеждаше дружелюбен. И все пак нещо като че ли не беше съвсем наред, дали беше лека нотка в гласа на тъмната джедайка или нещо друго. Мар бързо се отказа от тази мисъл и остави Анидара да ги води към родианите.

Вътрешно момичето изликува. Нито Тойк беше оказала съпротива, нито пък Керел. Толкова по-хубаво. Дара оправи косата си и тръгна напред. Лепна си възможно най-чаровната усмивка и пристъпи грациозно напред. Единият родиан я изгледа въпросително, но другите я зяпнаха с отворени усти. Синекосата знаеше, че има изевстно влияние над такива утрепки, особено от мъжки пол, затова припърха мило с мигли.
- Добър ден. - обичаше да лъже, но нямаше представа защо. - Виждам, че предлагате транспорт. Съгласни ли сте да ни оставите на Набу? С братята ми и майка ми наистина трябва бързо да стигнем до там, защото ограбиха кантината ни и сега се връщаме на родната си планета. Добре че успяхме да спасим оборота.
Тойк въобще не беше въодушевена от Анидара, която лъжеше без да й мигне окото, но повече беше изплашена от непознатото присъствие, което усещаше наблизо. Притежателят му дори не се стараеше да прикрие, че е тук и беше живо чудо, че останалите не го забелязват. Толкова омраза ... Тъмната страна беше силна в него. Или нея.
- Е, съгласни ли сте? Ако нямате път натам ще ви разберем. Само че ми се сторихте почтени джентълмени. - Дара сведе тъжно глава.
Родианците се спогледаха и закимаха.
- Разбира се, че можете да се качите. Превозът ви ще струва 60 кредита.
Дара вътрешно се поздрави за успеха. Наистина беше нещо дребно, но винаги се радваше дори и на най-малките си победи.

// С достаа огромно закъснение пиша, но който иска може да се включи ^^ //

Керел не беше очарован от идеята да пътуват с родианците, обаче това беше най-добрия вариант. Последва Анидара и родианите...
Закачулената фигура наблюдаваше как се качват в кораба, а след това и излитането му...
Шестимата останаха сами в не особено широка каюта
- УС - обърна се джедаят към Дисикс. След няколко минути дроидът изпиука отрицателно
- Такаа - Керел изгледа спътниците си. - Интересно кой ли беше изпраштачът ни? Както и да е, за момента е по-важно, тези ще опитат ли нещо и какво?. И естествено НАЙ-ВАЖНИЯТ - подчерта най - важният - въпрос

/ По-добре късно отколкото никога. Впрочем предлагам тук още няколко мнения и после ще пиша на Набу.

-Това мина добре - усмихна се Мар. - Родианите изглеждат дружелюбни. Само цената им е прекалено ниска и това води до някои съмнения. Може би, не трябваше да лъжем, възможно е да разберат, че сме джедаи, поне част от нас.
И все пак Мар не вярваше, че са в опасност, а ако някой или нещо ги следеше, с този цивилен кораб щяха да се слеят по-добре с обществото и да изчезнат.


/ Добре дошла отново във форума ни!
Аз се чудя дали няма да е по-добре RPG-то да се обедини в един форум, без всичките планети и там да се пишат темите, защото може да стигнем и до планети, които ги няма./

Анидара се обърна към Керел. Нима се учудваше, че някой ги следи? Беше напълно в реда на нещата, при това тя очакваше някакво нападение по пътя, а такова нямаше. Тъмната се усмихна неволно - нямаше нужда да се задават въпроси, тъй като отговорите бяха прекалено лесни. Естествено, че щяха да опитат нещо, то се подразбираше от ниската цена.
- Едва ли. Изглеждат ми прекалено миролюбиви. Възможно е да се опитат да ни ограбят, докато спим и да ни зарежат на някоя планета далеч от желаната Набу, но естествено, това няма как да се случи, така че ...
Дара пристъпи напред и влезе в кораба.
- Не ми харесва тая работа. - промърмори Тойк и я последва.
Тъмната се огледа. Шефът на родианците вървеше пред нея, а останалите след групичката. Очевидно искаха да поизчакат за удара. Това не беше проблем за нея.

/Аз съм съгласна да се съберат на едно място и да си пишем в една тема, така ще е по-пригледно./

Единият от родианците ги въведе в кораба. Мар се огледа набързо и реши, че няма от какво да се притеснява засега. Родианецът ги заведе в задната част на кораба в една каюта, която по скоро се ползваше и за багажно отделение, но все пак имаше място за шестима души. Нямаше как обаче да се защитават в тази стая, нямаше толкова много пространство, но пък щеше да бъде и трудно да ги нападнат, без да нанесът повече щети на своя кораб. Анидара беше права, ако смятаха да ги ограбят щеше да бъде докато спят, но затова пък нямаше всички да спят едновременно, най-малкото дроидите не се нуждаят от сън. Мар се поуспокои, благодари на родианецът и той излезе. Щяха да тръгнат до половин час. Джедаят седна на един кашон и зачака.


/Аз обаче утре заминавам и ще се върна чак на 15, незнам дали ще мога да влизам в сайта, а ако мога няма да е за дълго и най-много да напиша някоя новина. Ако искате да продължите RPG-то през това време, а аз не мога да пиша, водете героя ми със вас./

Анидара се почеса замислено по нослето и го набръчка недоволно, когато родианът поклати отрицателно глава.
- Наистина не можете да ми кажете как се задават координати за хипер-скок?
Не беше управлявала подобен кораб - твърде странен й се струваше, затова искаше да разбере малко повече.
- Не. - отвърна кратко той.
Тъмната изпуфтя отегчено. Губеше търпение. Останалите я чакаха в новата им стая, а тя беше обещала да не се бави много. В началото се чудеше дали сега да избие редовния екипаж, но съобразителността й бе подсказала, че е по-добре да се позабавлява по-късно.
- Ще ми кажеш. - Дара направи кръгово движение с ръка. Всъщност не знае защо е нужно, явно придаваше някакво величие на простото убеждаване.
- Ще ти кажа. Ето там на таблото има малък ключ, който се активира с пръстов отпечатък от някой от екипажа. Eто там, - той се завъртя и показа един привидно неработещ монитор. - След активиране, от там се задават координатите.
- Чудничко. А управлението?
- Също се отключва с отпечатък, но само този на пилота.
- Благодаря ти, много си любезен.
Анидара се усмихна и премина като нежен бриз покрай родиана. Насочи се към стаята, където бяха настанени като запомняше всеки детайл на местата, през които минава. Внезапно, усети странно присъствие и остирето на меча й изсъска парирайки острието на един червен лазерен меч.
- Впечатляващо.
Дара чу глас, който й се стори твърде познат. Обърна се свектавично, за да застане срещу фигура скрила лицето си под качулка.
- Но не достатъчно, за да се справиш с мен.
Тя присви очи и завъртя меча около себе си.
- Не мога да разбера какво правиш тук с джедаи вместо да потърсиш помощ от свои. Или искаш да се върнеш при тях?
Онзи се усмихна и нападна още веднъж. Дара отново парира, но този път премина и в нападение. Чудеше се как никой от екипажа не е дошъл, или пък някой от джедаите. Концентрира се, присви леко крака и с помощта на усилването от Силата скочи върху закачуления, за да забие червеното острие в гърдите му. Той успя да контрира удара, но беше ранен в рамото. Вдигна ръка, за да изпрати светкавица по Анидара, но тя образува щит около себе си, който погълна идващата светкавица. От свая страна тя завъртя двойното остире няколко пъти и започна да напада бързо и неритмично. Онзи като че ли се обърка и за секунда защитата му падна заради раненото рамо. Тъмната чакаше тъкмо това, за да може да издърпа една черна кутия и да я запрати в главата му. Калучката падна и мъжът се хвана за главата. Внезапно червеното острие на Анидара изчезна и тя се затича към него.
- По дяволите, Винсент, защо все си търсиш белята?
Тънка усмивка се разля по устните му и той каза с престорено хриплив глас :
- Знаех, че ще дойдеш тук. Още щом те видях с онези джедаи бях сигурен, че ще успееш да го убедиш в своята кауза. Винаги си успявала.
Тъмната вдигна въпросително вежда. Като ставаше въпрос за джедаи те сигурно след секунди щяха да се появят.
- И като какъв да те представя? - Тя постави ръка на рамото му и понечи да излекува раната, но той поклати отрицателно глава. - Още по-добре, ще пукнеш по-бързо.
Дара се изправи и усети приближаването на останалите. Екипажът очевидно беше зает с приготвянето за излитане, защото никой от тях не дойде.
- Какво става тук? - запита Тойк гледайки ту Анидара, ту непознатият.
Жената не знаеше какво да мисли за тазе случка. Когато се качиха на кораба бе спряла да усеща тъмното присъствие, но сега, този мъж го връщаше отново. Как ли бе влязъл?
- Името ми е Винсент. - плетениците по лицето на кифара се раздвижиха като живи. - Търсех си превоз до Набу и ...
- Историята ти не се връзва. - пристъпи напред Анидара. - Какво ще иска да прави тъмен с джедаи?
Винсент се надигна и седна.
- Мога да ти задам същият въпрос. Щом като тъмна може да пътува с хора на Ордена значи е безопасно. А последно време човек не може да се чувства така. Нападнаха ме други тъмни, с които нямахме никакви спречквания и въобще предишни срещи. Някаква луда с руса коса и ...
Дара се засмя вътрешно. Значи Мара го беше погнала и него? ИНтересно. Нима искаше да се оттърве от всички тъмни джедаи?
- Била е сестра му. - тя кимна към Керел. - Мислиш ли, че Мара може да ни проследи достатъчно бързо? Но да не провеждаме подобни разогори тук. Нека идем в стаята ни.
Тойк кимна на Винсент да я последва. Засега щеше да се държи добре с него, но му нямаше доверие. Нито пък на Анидара.
От своя страна, Дара вървеше начело на малката колона, твърде раздразнена и неспокойна да говори. С Винсент имаха предишна история - ледено спокойстиве и ефектни обиди от нейна страна, джентълменско държание и предизвикателства от негова. Но тъмната беше решила да изхвърли чувствата от живота си, затова един ден просто остави Винсент на Татун, сам сред пясъците, и си отиде. А ето че сега той беше тук.
"Невероятно. Първо Керел, а сега и той. Сякаш съм прокълната."
------------------------------
Eто го и Винсент ^^

В същото време Мара и още 3-ма: забрак, човек и наутоланка се качваха в неголемият кораб. Други петима вече ти чакаха вътре. Мара седна в пилотското кресло и стартира двигателите...
Влязоха в каютата. Керел седна върху един съндък близо до Анидара.
- Може да ни проследи - отвърна той на одевешния й въпрос. - А ако има достатъчно бърз кораб да ни изпревари. Впрочем - погледна Винсънт - сигурен ли си, че не сте се засичали преди? Може без да знаеш да си й бръкнал в интереса. Добре де, да оставим дреболийте и да минем към ГЛАВНОТО. - Обърна поглед към Анидара и се попремести по-близо до нея
- Кога най-накрая - попита я Керел - ще признаеш, че и ти ме обичаш?*
Винсънт го изгледа странно, а Мар и Тойк поклатиха глави.

/*Такова е непоклатимото убеждение на героя ми

Анидара го изгледа с възможно най-студения си и отблъскващ поглед. От нея започна да лъха небивал хлад и тя отговори без никаква следа от емоция в гласа си :
- На "главното" ще отговоря така - ще си го призная, когато се превърна в банта. Или пък ранкор. Тоест никога.
Тя стана от мястото си и се приближи към Тойк. Мразеше ги подобни изпълнения.
- Стига с тези работи, Керел. - джедайката го изгледа укорително. - Не мога да те съдя за разбиранията ти, но в момента има по-важни неща от това какво чувстваш. Например Мара.
- Именно Мара. - кимна Винсент превръзвайки ръката си. - Не че имам нещо, но вече достатъчно пъти съм чувал подобни думи от госпожица Дарр и вече съм малко отегчен да ги чувам. Затова предлагам да съсредоточим вниманието си върху нещо по-наложително като Вашата сестра.
Кифарът погледна скришом синекосата, за да види дали думите му имат ефект, но тя дори не трепна. Нямаше намерение да се засяга нито от Винсент, нито от Керел. Тяхно право си беше да си чувстват каквото искат, стига да не я притесняват.
Тойк усети лекото напрежение струящо от двамата мъже, затова се покашля и започна :
- Вижте, аз мисля, че този кораб не е достатъчно бърз, а сестра ти вероятно притежава достатъчно средства да си позволи нещо по-компактно и добро. Затова предлагам да се позабавим - да оставим Мара да стигне до Набу първа, така ще имаме предимството да проследим всеки неин ход.
Да, това звучеше логично. Дара беше напълно съгласна с логиката на джедайката. Това й се виждаше най-удачният вариант. Ако сестрата на Дакари наистина беше толкова добре спонсорирана, то тогава определено щеше да има преднина.
- Ще отида да си взема глътка въздух, тук е прекалено претъпкано. - каза Дара.
Изправи се и тръгна да излиза, когато Тойк също стана и оповести :
- Ще отида с нея, вие чакайте тук.
Жената последва тъмната и двете се озоваха в тесния коридор. Анидара повървя малко и спря на мястото, където се беше засякла с Винсент. Подпря се на стената и въздъхна.
- Ще ти задам един въпрос, един-единствен. - Тойк се вторачи в синекосата. - Кажи ми, защо не се върнеш към Светлината. Знаем, че Орденът ще ти прости, а близките на покосените от теб вече са без значение. Или поне така би трябвало щом си тъмна. Кажи, защо не се върнеш?
Дара вдигна сините си очи към Тойк? Засмя се късо. Отговорът беше твърде лесен.
- Въпросът не е в тяхната прошка или тази на Съвета ви. Проблемът е, че аз не мога и няма да си простя. Това е. А и вече съм покварена. - печална усмивка цъфна на устните й. - Даже сега нямам търпение да убия тези родианци на кораба.
Другата жена, видимо разбрала, че няма да успее да убеди Дара да се върне към Светлината въздъхна и се обърна тръгвайки към каютата им.
Чу се шумът от двигателя. После гласовете на екипажа. Усмивката остана по лицето на Анидара, когато тя включи меча си. Обърна се за последно към мястото, където се бяха събрали всичките й по-познати и близки хора и стисна устни. За нея нямаше връщане.
Извъртя се рязко на пети и се отправи към предната част на кораба. Имаше да свърши малко работа ...

След около пет минути в пилотската кабина беше настъпила пълна тишина. Не се чуваха викове, крясъци, бластерни изстрели, нито пък съскане на светлинен меч. Анидара стоеше леко разкрачена над тялото на капитана и се взираше в него любопитно. Останалите бяха премахнати доста лесно, но той се беше оказал костелив орех. Знаеше, че има малко време, затова прекъсна наблюдението над ефектната маска, която иначе синият туийлек носеше, и заби откъснатия му пръст в ключа, за който й бяха разказали по-рано. Това активира привидно неизползваемния екран и Дара се насочи натам. Внезапно в кабината нахлуха Керел, Тойк, Винсент и Мар следвани от дроидите.
- Самоотбрана.
Тъмната не уточни дали говори за себе си или тях, но зададе координатите на Набу бързичко и прибра пръста в джоба си. Останалите я гледаха все така въпросително.
- Какво? Благодарение на него се активират повечето неща из кораба. Сега, който ще се прави на наш пилот да заповяда, аз отивам да медитирам. Заплювам си онази каюта като лична, да не идва никой, защото не отговарям за последствията.
Тя прекрачи няколко трупа и тръгна към малката стаичка. Влезе и с помощта на пръста на родиана заключи помещението с парола. Усмихна се доволна от свършеното и седна на един сандък. Малка почивка нямаше да й се отрази зле.

/ Едитнах ти мнението с линк към картинката на Мара, надявам се да не се сърдиш./

- О ще си признаеш - заяви Керел. - И не ме интересуват - погледна Тойк - обвинения в обсебване или следващи ги последствия. (демек изключване
от ордена). И впрочем няма нищо по-важно от "искрата на живота".
Сега за Мара. Ако както съм почити сигурен е взимала уроци и от Сендбара то най-вероятно ще действа като нея.
:" Открий слабостите на врага си и ги обърни срещу него". А за сега знае само мойте и на Анидара. Това може да ни даде известно предимство...
Двете жени излязоха и след малко Тойк се върна. А след още малко групата нахлу на мостика при Дара и труповете. Тя се затвори в каютата а Керел се обърна към другите:
- Мен като пилот и особено техник не ме бива особено. Той - кимна към Дисикс - върши почити цялата работа. Така, че някой от вас да се заеме с това. А сега аз също смятам да медитирам.

/Не се сърдя, така е по-добре. Мен с линкове и особено с URL не ме бива много. Впрочем другата седмица ще съм доста зает и не гарантирам, че ще мога да пиша./

Вятър.
Пронизващ вятър.
Анидара стоеше сама сред пясъците на Татуин. Беше затворила очи и не мислеше за нищо. Сетивата й бяха отпуснати, съзнанието избистрено, а Силата сякаш течеше като поток през нея.
"Върни се в началото. Когато пясъкът е бил скала. Когато скалата е била пясък. Видиш ли сътворението на едното, ще разбереш това на другото."
Така беше казал първият й учител. Тя ги помнеше всички до един - общо трима.
Изведнъж сред пясъците се изви буря и там се появи усмихнатото лице на Винсент. Хармонията се люшна и разби като изпуснато огледало. Дара затвори очи и изчисти този образ от съзнанието си. Не й трябваше никой. Обичаше себе си. Да. Това е.
"Сам човек е началото и не е нужно да вижда нечие чуждо сътворение, за да разбере своето."

Тъмната отвори очи. Беше си починала. Само че не беше сигурна, че иска да се върне при останалите. Някак ... беше свикнала да е сама или най-много с един придружител, а сега бяха цели шест. Дара се подпря на един сандък и подпря глава на брадичката си. Чудеше се какво да очаква по-нататък? Имаше откачен братовчед, който беше в комбина с психото Мара, луда леля, която оживяла като по чудо и най-вече - истински сити на прага на Републиката.
- По-добре да хапна.
Дара стана и отключи. Подаде глава на коридора, но там нямаше никой. Затвори внимателно след себе си и отиде право на мостика. Там завари Мар и Тойк, които се суетяха около управлението на кораба.
- Как се справяте? - попита бодро Анидара.
Нито един от двамата не отвърна - явно й бяха сърдити заради убийствата. Тя вдигна рамене и излезе. Отиде в едно неголямо помещение и си взе плодове. Вървеше весело и дори си подсвиркваше една песен. Премина покрай една каюта с отворена врата и видя Керел, който медитираше. Подмина го и отиде в своето убежище. Имаха още малко време преди да кацнат на Набу, затова смяташе да се отдаде на почивка. Кой знае какво ги чакаше там.
Затвори вратата и отново използва пръста, за да заключи. Седна на мястото си и започна да хапва от една червена ябълка.
- Интересни дружки си имаш. - от тъмнитата се появи Винсент. - Всичките джедаи. Да не би вече да си на Светлата страна? - той се засмя късо и подигравателно. - А, забравих малкото забавление с екипажа.
Стоеше прав, кръстосал ръце и с поглед впит в Анидара.
- Светла, Тъмна страна, какво значение има, ако ще съм по-далеч от теб дори бих се покаяла. - отвърна мрачно тя.
- О, я не се цупи! - лицето на кифарът беше безизразно. - Ти ме заряза сред пясъчната буря и си тръгна оставяйки ме да умра! И така и дори не се обади да питаш как съм ...
- Аз те оставих? Че ние никога не сме били заедно. - озъби се Дара. - Пък и мислех, че красивата наутоланка от кантината ще те спаси.
Винсент се засмя, а татуировките по лицето му сякаш затанцуваха :
- Значи си я взела на сериозно?! Не, не мога да повярвам. Ти си ревнувала!
Той започна да се смее, но тъмната съвсем не се забавляваше. Тя се изправи рязко и хвърли ябълката по него.
- Първо, не ревнувам! Второ моето отношение към нея е равносилно на това към теб - тоест никакво. С онзи глупак Дакари така и не разбрахте, че аз съм безчувствена. Така съм и ще съм винаги!
Синекосата се завъртя на пети и натискайки пръста на капитана понечи да излезе, но пред нея застана Винсент увеличил скоростта си с помощта на Силата.
- Нима? Съжалявам, че те обидих преди малко.
Очите му се впиха в нейните и милата му усмивка изчезна виждайки пустотата в очите на Дарр.
- Да ... аз съжалявам, че съм ви оставила с впечатлението, че можете да се размотавате насам-натам и да ми говорите за чувства, без дори да се интересувате от мен. Аз нямам такива. Поне не от онези топлите и нежните. Виж за омраза, пренебрежение и чувство за превъзходство може да откриете в изобилие. Но друго - няма. Оставете ме на мира ако наистина сте толкова заинтересовани от мен.
Жената премина деликатно покрай него, без дори да се допира. С това показваше, че не иска нищо общо - дори и едно докосване. Отиде на мостика и седна мрачна на едно свободно кресло. Беше в лошо настроение, а това значеше, че скоро може да се случи нещо лошо.

/Няма проблем, аз може да не пиша сряда и четвъртък, защото съм на гости на роднини и вероятно няма да взимам лаптопа./

- Нещо не е наред - Мар беше усетил смущението в Силата и веднага погледна първо Керел, а после и Тойк. И те бяха усетили.
Всички се втурнаха към пилотската кабина, Анидара се беше забавила прекалено много. На вратата Мар се вцепени и не беше само той. Те всички бяха мъртви, единствено Анидара стоеше права.
- Самоотбрана. - каза бързо тъмната. Младият джедай не можеше да повярва в това. Погледна към Тойк, но тя само поклати глава. Той приклекна до капитана и провери за пулс.
Анидара напусна стаята и след нея и Керел и Винсент. Двамата джедаи останаха сами да се оправят с управлението на кораба.
- Това не може да продължава така. - започна изведнъж Мар - Вярно тези бяха бандити и най-вероятно щяха да се опитат да ни ограбят и убият, но да ги избие така... Не биваше да идва с нас. Не бива да я оставяме сама, преди да е нанесла повече щети. Това трябва да спре. Трябва да се поговори с нея.
- Аз опитах - каза Тойк и след това му разказа за разговора си с Анидара.
- Не биваше да я оставяш да отиде към екипажа - укори я Мар.
Почти бяха стигнали до Набу, когато Анидара се качи на мостика отново.

- Знам, че не биваше, но ако се бях опитала да я спра със сигурност щеше да последва битка.
Тойк поклати глава гледайки Мар.
- Мисля, че ще е много трудно, но ще успеем. Ти също виждаш светлината в нея, знаеш, че има шанс. Просто трябва да се намесваме адекватно в точния момент. Предлагам да не е укоряваме, а напротив - да й показваме какви са последствията. Имам чувството, че ако успее да съпреживее болката на другите ще изкара наяве своята и така ще се освободи от Тъмната страта.
Тойк понечи да продължи, но Анидара отново пристигна на мостика и просто седна на едно свободно кресло.
- Мисля, че това ще свърши работа. - джедайката се усмихна на младежа и отново се зае с кораба.
Дам. Трябваше да се поуспокои. Дара преплети пръсти и притвори леко очи. Скоро щяха да кацнат на Набу и да вземет по-надежден кораб. Имаше някои въпроси, които трябваше да реши, но те можеха да почакат. Единственият наложителен беше този с джедаите. Дара се изправи и заби поглед в двамата :
- Трябва да поговорим.
Тойк се обърна очаквателно.
- Аз много добре знам какво направих. - Дарр изглеждаше съвършено спокойна. - Когато ви казах, че Тъмнината ме е погълнала, имах точно това на предвид. Понякога просто не мога да се сдържа да убивам подобни изроди, които са навредили на други невинни същества. Обхваща ме трескаво желание да ги направя с една глава по-ниски или пък да ги измъчвам. Знам, че вие с Мар сте хора на Светлината, Дакари виждам, че е тръгнал към мрака, затова искам да се извиня. - Дара стисна устни. - Разбирате ли, не го правя често, даже никога, затова си правете изводите. Обещавам, че ще се опитам да се контролирам и да убивам хората, а и нехората, само ако е наложително.
Тъмната се облегна назад. Сега се чувстваше малко по-добре. Надяваше се двамата да я разберат и да приемат жеста й.

Керел отвори очи. Пасивната медитация, както обикновенно не беше помогнала особено. Изправи се и тръгна към мостика. Пристигна там точно навреме, за да чуе думите на Анидара:
- ...Дакари виждам, че е тръгнал към мрака...
- Има две древни погворки, които някоя от тук присъстващите определено не е чувала - процеди той. - "Не говори за неща, които не разбираш" и "Не съди по себе си за другите"! И впрочем един от нас въпреки пороците си и близосттта до Тъмната страна е много по-защитен от нея отколкото мнозина други. Особено от въпросната тук присъстваща страхлива лъжкиня* Та няма защо да се клеветим.



/*това е гледната точка на героя ми/
//Предлагам вече да кацаме//

Обещанието на Анидара наистина изглеждаше искрено. Това успокои Мар - сега тя щеше да се опита да не убива когато не трябва. Джедаят имаше чувството че, ако това се случеше отново ще бъде принуден да я спре и тогава за нещастие щеше да се разцепи крехкото примие между спътниците на тази мисия.
За нещастие Керел се присъедини към тях тримата във възможно най-неподходящия момент. И като че ли щеше да избухне доста голям спор между тъмната и новодошлия. Мар реши да смени темата:
- Затегнете коланите, навлизаме в атмосферата на Набу.

- А, чудесно! - Анидара си сложи колана.
Керел беше в лошо настроение, но нея не я бъркаше особено. Сега беше заета със собственото си умопомрачение, в което беше на път да изпадне. Нямаше желание да нарушава обещанието си към Мар и Той секунди, след като го беше дала, затова затвори очи.
Джедайката, която помагаше на Мар се наведе леко към него и прошепна :
- Този път май успяхме да я укротим за малко.
- Все още чувам. - оповести Дарр.
Корабът се разтресе от съприкосновението на метала с атмосферата. Дара продължи да стои със затворени очи. Приближаваха повърхността на планетата. Щяха да кацнат, да ги задържат, да ги разпитат ... и бла, бла, бла. Анидара отвори очи и се изправи. Не й се искаше да губят време особено щом онази дърта вещица Сендбара беше жива.
- Да пукне дано ... -измърмори си тя под нос.
Тойк леко потрепна, в което Анидара разчете смущение и напрежение. Трябваше да поправи нещата, затова бързо изстреля :
- Използвах метафора, за да изразя твърде негативното си отношение към екземпяра, с кифарско потекло, който в този момент населява задната част на кораба.
Вече се различаваха градовете по повърхността. Красива планета наистина. Анидара винаги я беше харесвала. С удоволствие откри, че докато се наслаждава на природата не мисли за предстоящите битки, които трябваше да се състоят. Това й хареса и тъмната продължи с интерес да изследва повърхността на Набу сякаш никога преди не бе идвала тук.

/Някой друг да опише авиопорта, че аз тази вечер и утре сигурно няма да мога да пиша./

Набу. Родната планета на Мар. Той не я помнеше, беше взет за обучение още преди да навърши 4 години. Не помнеше и родителите си. Мар живял в голям град на Набу, но един ден бил открит от двама джедаи - учителят му, още като падауан, заедно с неговия учител. Те били пратени на планетата с някаква мисия, но срещнали Мар и усетили Силата в него. Те го отведли в Храма точно навреме, да започне нормално обучение в джедаиското изкуство. Малко след това по-старият джедай попаднал в засада и бил убит, неговият ученик не бил с него. Но обучението му било завършено и скоро щял да стане джедай. Съветът не му позволил да тръгне след мистериозните убиици и му предали да обучава Мар, който бързо задминал своите съученици и бил готов за учител. Пратили други джедаи по петите на убииците. Но те се завърнали без успех.
Беше минало много време от тогава, но сега Мар си припомни тези отдавна отминали години като видя Набу. Планетата беше много красива, също и градът, в който се приземиха. Авиопортът беше наистина много голям. На него имаше десетки кораби от всички крайща на галактиката. Нямаше бъркотия - хората от Набу добре разпледеляха корабите, в това време насочиха и тях към определено място за кацане. Мар насочи кораба натам и го приземи.

Керел се загледа в планетата. Той винаги идваше с удоволствие тук и не само, за да посети роднините си, но и когато имаше нужда от почивка или да размисли. Подобна, но в по - малка степен беше и ситуацията с Ендор и донякъде с Дантуин или Алдераан. Въобще планети с девствена и незъмърсена природа. Докато гледаше настроението му се повдигна от 5-то на 4-то ниво. Кацнаха и излязоха от кораба. Докато Мар плащаше таксата сивият метна един поглед към останалите кораби. Искаше да разбере в кой от тях е Мара.

Тойк, Винсент и Анидара слязоха след Мар и Керел. Тримата бяха невероятна картинка - Тойк, както винаги замислена, Винсент привидно спокоен, но вътрешно ядосан и Дара - изпаднала в цинично-злобното си настроение.
- А, Набу, симпатична планета. - тъмната оправи косата си. - Дано не се задържаме дълго.
Гадна усмивка се плъзна по лицето й и тя се стрелна към Мар, докато той плащаше таксата на авиопорта. Пред джедая се беше изправил висок и строен мъж, който строго наблюдаваше странния екипаж на току-що акустиралия кораб.
- Ние сме част от пътуващ цирк. - смигна му Анидара и се отдалечи малко напред.
Внезапно усети нечие тъмно присъствие. Не можеше да го сбърка дори и да иска. Познаваше по-голямата сестричка на Керел твърде добре, че да се припознае. Огледа се внимателно наоколо и се върна към Тойк.
- И ти ли я засече? - попита арканийката.
- Ясно и отчетливо, както осата засича грозде.
- Сигурно е доста наблизо. Предлагам да се поразпръснем, за да не ни усети - все пак сме доста адепти на Силата на едно място.
- Чудесно. После ще се чакаме в кантина "Подводен град". - Дара се обърна към Винсент. - Ти вземи Дакари и Мар, ние с Тойк ще отидем да поразгледаме планетата, става ли?
В този момент другите двама джедаи се приближиха и Тойк им каза :
- Ще се разделим. Има ли някой против вие тримата с Винсент да отидете в едната посока, а аз и Анидара в другата?
Жената се огледа съвсем незабележимо и зачака отговора им.

Присъствието на Мара се усещаше ясно. Не беше много чудно, че е на космодрума. От една страна от кораба можеше да контролира подчинените си, а от друга на планетата имаше солидна награда за нея...
- Някой има против - отвърна Керел. - Анидара ще е с мен. Вие може да опитате да откриете някой от сподвижниците на Мара. Впрочем тя почити сигурно ще стои на космодрума. И обещавам ако не изникне повод да не говоря за спасение (връщане към Светлата страна или за Взаимни Чувства. Ако пък се боиш да си с този, когото ОБИЧАШ - той сви рамене - Крайно време е да се избававиш от страха и глупавите предрасъдъци. Това си беше повод - уточни той. - И я по - добре да не стоим на космодрума!

Атаката дойде внезапно.
Мар едвам плати и човекът веднага се прибра, изведнъж почти целият авиопорт се обезлюди. Джедаят се присъедини към останалите и се опита да проследи разговора им, докато в същото време беше нащрек - тъмното присъствие се усещаше много силно, но не идваше от Анидара и другия тъмен. Нещо не беше наред. След като чу предложенията им и това на Дакари, Мар поклати глава и каза:
- Керел трябва да се концентрираме върху настоящата си задача. Не може да не усещате тъмното присъствие и, което е още по-странното в случая да не виждате, че в тази част на авиопорта останахме сами...
Първият изтрел прекъсна разговора им. Всички се прикриха и извадиха оръжията си да се защитават. Но нападателите не бяха на тяхното ниво, а на горните. Мар видя, че са в капан - над тях бяха разположени около десетина стрелци-снайперисти, най-вероятно ловци на глави, наети да ги убият и още едно ниво нагоре на издадена рампа стояха три закачулени в черни роби фигури, най-вероятно едната беше Мара.
След като отби един истрел насочен точно в главата му младият джедай извика така, че да го чуят останалите от групата:
- Някакви предложения? Твърде високо са! Няма как да се качим там. - след което отби още два изтрела.

Керел върна няколко изтрела обратно на подателите им. Една пушка падна долу, а миг по-късно и притежатеят й я последва. Джедаят използва силата и придърпа оръжието и заедно с това върна още един изтрел.
- Тогава да ги свалим тях долу - предложи той, изключи меча и го замени с пушката. В пълнителя имаше муниции за 3 изтрела. През това време и Дисикс беше включил в действие, макар и засега без особен успех третата си специалност: "Пуцай куме с два патлака". Керел извади една замайваща граната..

Анидара беше готова да възрази на Керел, не й се ходеше никъде с него, когато с периферното си зрение забеляза как повечето същества на авиопорта започнаха постепенно да се изнасят.
"Сега пък какво става?"
Последва изстрел, който насочи вниманието на тъмната нагоре. Значи така. Засада. Нищо ново за Мара. Синекосата дори не включи меча си, а използвайки Силата придърпа един ловец на глави от по-горното ниво, който буквално се размаза пред краката на групичката.
Тойк включи светлинния си меч последвана от Винсент, който отби един бластерен изстрел. След това нападението съвсем не беше толкова "мудно". От горе заваляха изстрели, повечето на посоки, чиято единствена цел беше да нарани някой от групата.
- Май Мар е прав, по-добре да се прикрием, а след това ще мислим как да ги свалим.
За всеки професионалист в дадена сфера най-трудна беше срещата с аматьор - така по-добрият никога не знаеше какво би направил другия, който не е наясно с правилата.
Арканийката кимна и побърза да се скрие под етажите, на които бяха разположение стрелците. Така поне можеха да се защитават от едната страна, докато другата е защитена. Дара я последва, вече извадила меча си, а след тях се втруна и Винсент.

Мар продължаваше да връща всеки изтрел насочен към него, дори отклони няколко към закачулените фигури, но те ги избегнаха с лекота. Някои от стрелците бяха мъртви. Но определено тъмните фигури ги предпазваха от повечето изтрели отразени към тях или пък изтреляни от Керел, който Мар така и не видя как се е сдобил с пушка. Нещата не изглеждаха добре. Джедаят се концентрира да намери начин, как да обърнат нещата в своя полза.
Авиопортът беше много висока сграда. Имаше един огромен вход през, който кацаха и излитаха всички кораби. Кацаше се на най-ниския етаж като имаше отделна секция за всеки кораб. Но по-нагоре бяха издадени нещо като балкони, около 5-6 такива реда, на който би трябвало да стоят техници, а не наемници и тъмни джедаи. Трябваше да има начин да се качат там горе - след първите двама убити, единият от Анидара и другият, може би от Керел, който държеше пушката му, тъмните фигури бяха започнали да предпазват своите снайперисти по някакъв начин, чрез Силата.
Младият джедай каза на своя дроид да провери, дали няма нещо като асансьор и астро дроида веднага се спуна към най-близкия панел. След малко тръгна един една рампа, която започна да се изкачва нагоре, но твърде бавно за вкуса на Мар и той извика:
- Опитай се да увеличиш скоростта - после се обърна към другите - Двама да ме последват.
Затича към рампата и скочи върху нея.